Всеки ще се досети какъв учител на децата можеше да бъде Гоце — човек, всецяло погълнат от кроежите за онова „учителство“, което му предстоеше сред възрастните. Той свършва с училището, като въвежда тоя неписан правилник: „Деца, който от вас не може прескочи накрай годината чинът си, няма да мине в по-горно отделение; който не бие, когото го бият, хубаво да знае, че и аз ще го бия; който ми обади за нещо другаря си, езика му ще отрежа; когато някой извърши нещо лошо, вий сами ще го наказвате…“
Гоце и Дамян между другите си грижи проявяват и такава неуморност и практичност в уреждане общите работи на цялото съзаклятие, че твърде скоро покрай формалното управително тяло в Х. те двама стават фактически господари на положението.
Същата година почнаха арменските смущения; европейското обществено мнение негодуваше против Турция и настояваше за реформи в размирената провинция. Македонските революционери закършиха пръсти — времената бяха тъй благоприятни да се чуе гласът и на отсам босфорските роби. А нямаше поне в България добре организиран печат, който да заговори пред света за македонските болки и потреби. Печата беше една нужда — външна. Освен това арменското движение застави нашите ратници да удвоят енергия и комитетите никнеха като гъби. Това отвори и друга нужда — вътрешна паралелно с ръста на организацията трябаше да върви и въоръжението на членовете. Обаче паричните средства при ония трудности и разходи, с които е придружена такъва една работа, се оказваха твърде недостатъчни. Затова през коледните празници Гоце пътува в селски дрехи към България да търси подкрепата на емиграцията. В София той пристига с една спечелена из пътя простуда на коремните части, последвана от стомашни раастройства, що не му дадоха мира до гроб. Все пак и болен, Гоце преговаря с Н. Наумова върху тона и направлението, които ще тряба да усвои редактираният от последния вестник Право, и с Т. Китанчева върху помощта, която биха могли да окажат на революционерите живущите в България македонци. И наистина, в. „Право“ се превърна за онова време в един добър задграничен лист на вътрешните дейци. А през март 95-а г. биде свикан в София първия македонски конгрес, който съедини разните по цел и направление дружества и братства в една обща легална организация за оная роля, която й бяха предопределили вече изискванията на революционното съзаклятие14. Друг е въпроса, доколко тая „легална“ организация оправда надеждите, които й бяха възложени.
По Великден Гоце прави една обиколка до У. и Х., като минува през цял ред градове и села, в които почти без изключение сполучва да основе комитети. А накрай учебната година той дохожда пак за няколко дни в България, вижда се с Китанчева, върховнокомитетски председател на легалната организация, и отнася в Х. известието за готвещото се нашествие от чети. Революционерите не посрещнаха лошо решението на комитета да се тури в услуга на българското правителство. Те очакваха няколко добри резултати: 1) че външният свят ще заговори покрай Армения и за Македония; 2) че ще блесне наяве всичката деморализация на турския войник; 3) да се използува едното и другото в агитация сред масата. Между скоби казано, ако изпуснем от предвид безнравственото в епизода на 95-а година, тия резултати до известна степен бяха постигнати.
Своеобразното въстание не наруши ни най-малко спокойната работа на съзаклятниците, които стоеха далеч от всяко участие в него. И Гоце старателно дири през това време в Х. хора, които биха могли да помогнат било с упътвания по минноразрушителната работа, било с приготовление или доставка на избухливи вещестиа. С тая цел той се въвира през цяло лято между италианци работници, в средата на които скоро добива една особна почит и обич. Така еднъж той отива да търси някого в сборното им кафене и ги сварва уловени един другиму за косите. „Viva Garibaldi, viva Manzini!“15 обажда се Гоце от вратата. „Viva Giogio!“16 — викат забравилите битката си работници и го понасят на ръце. При все това Гоце не успява да нареди много неща с тях.
Гоце и Дамян решават в интереса на делото да се разделят през новата учебна година по разни места. Екзархията удовлетворява мотивираните с домашна необходимост желания като преназначава първия за директор на щипските училища, а втория за инспектор на солунската учебна околия. И Гоце отива повторно в Щип, дето се занимава най-деятелно с уредбата на комитетска поща към всички посоки на страната.
14
Легалната организация като допълнение на революционното съзаклятие си постави за цел тоже политическото самоуправление на размирения край — в тия подробности:
1. От днешните Солунски, Битолски и Скопски вилаети да се образува една област със седалище Солун. Пограничната линия на тая област ще почва от сръбската граница срещу Враня, ще върви по северозападните межди на каазите Прешовска, Кумановска, Качанишка и Тетовска, ще съвпада с билото на Карадаг и от върха Лоботрън по билото на Шар планина ще достига до Кораб — най-високия връх на Дешат; от Кораб тя ще отива по потока Велешица, на който се намира голямото село Радомир, до вливането на тоя поток в Църни Дрин; от туй място тя ще следва по последната река до с. Нидрет и оттам, минувайки по западните межди на каазите Охридска и Корчанска, до самия връх Грамос, ще върви по южните межди на каазите Костурска, Кайлярска, Воденска и Караферийска до онова място, дето междата на последната кааза се пресича от потока Бистрица; от тая точка тя ще върви по течението на последния поток до вливането му в Егейско море и сетне, като извива на изток по крайбрежието и като обгърща Халкидическия полуостров, ще отива до устието на р. Места, оттук по същата река тя ще върви иа североизток до онова място дето се влива в нея притока, на който се намира с. Радибош; а оттам по тоя приток ще пристига до границите на източна Румелия, откъдето по-нататък ще съвпада с границите на Българското княжество и Сръбското кралство.
2. Да се назначава за главен управител на тази област със срок за 5 години лице, напълно удовлетворяващо условията на справедливост и толерантност и принадлежаще на преобладавашата в областта народност.
3. Главният управител да управлява областта с помощта на едно областно събрание, което да се избира непосредствено от самото население при строго съблюдение правата на меншествата и да решава всични въпроси, отнасящи се до вътрешната уредба на областта.
4. Личността и жилището да бъдат еднакво неприкосновени за всички граждани на областта. Цензура на печатното слово да не съществува.
5. Всички областни чиновници да се вземат от оная народност, която преобладава в тяхното местослужение. Висшите от тях да се назначават от султана по предложение от главния управител, а останалите да се назначават направо от самия главен управител.
6. Езикът на главните народности в областта да бъде офицален наравно с турския във всичките областни учреждения, като се предостави правото на административните единици да избират един от тия езици на своите официални сношения.
7. Учебното дело на християнските народности да се предоставн всецяло на грижите на респективните им училищни организации.
8. За поддържането редът и тишината в областта да се организира една областна жандармерия, основана върху началата на рекрутната система, и непосредствено подчинена на главния управител; тази жандармерия наедно с офицерите й да принадлежи на местните народности съразмерно с числеността им и да не надминава повече от 1% на местното мъжко население; висшите офицери на тая жандармерия да се назначават от султана по предложение от главния управител, а останалите да се назначават направо от самия главен управител.
9. Бюджета и данъците на областта да се определят от областното събрание. 25% от доходите на областта да се внасят в общото държавно съкровище, а останалите да се употребяват за нуждите на областта.
10. Същевременно с назначението на главния управител да се назначи една комисия ad hoc, в която да бъдат достатъчно представени местните народности и която под председателството на главния управител да изработи подробностите на горните реформи.
11. Да се даде обща и пълна амнистия на всички политически престъпници, осъдени или не, както и на всички заподозрени в неблагонадеждност областни уроженци, които са извън родината си.
12. Подобни реформи да се въведат и в одринския вилает.
По-късно и реформен проект, и статути бяха изменени в смисъл на по-голяма определеност.