За новата учебна годнна Гоце решава да подири място негде в Разлога за улесняване съобщенията между вътрешността и България — необходимо беше да се организира по-скоро и тоя край. Той прокарва назначение в Банско20, дето пристига в края на месец август. Под предлог на болест Гоце обикаля твърде често всички околни градове и села. В два-три месеца и Разложко, и Неврокопско, и Джумайско съставляваха вече хубава част от общата мрежа на организацията. Нивга Гоце не срещна невъзможността в онуй, което си поставяше като цел за осъществяване. Една блага душа предразполагаше всички, които го доближаваха. Една пламенна дума обайваше всички, които го слушаха. Една несъкрушима вяра заразяваше всички, които почваха работа заедно с него.
Но банските общинари помирисват восъка на опърпания кукушанец и настръхват ужасени. Те го повикват в едно тържествено заседание и му казват, че съвсем не харесват човек, който мисли да накладе света на огън. „Хе, байновци — отвръща Гоце, — нека бог ви даде живот, вий сами ще понесете главни за тоя огън!“ Струва ни се, че пророчеството се сбъдна…
Общинарите, слисани от смелия отговор, изпращат жалба на неврокопския владика, който беше прям началник на бунтовника учител. Повикан да отговаря на обвинението, бунтовника вече държи езика на „принципът“ и от името на съзаклятието предупреждава светия старец да не отива далеко в подобен вид разправии. Гоце можеше да остане в Разлога още време, но вече интересите на делото го викаха другаде.
На 8 декември той се прощава с учителството и прескача отсам границата.
Назлъм бей, Винишката афера
В края на 96-а година революционната организация беше добила повсеместно разширение — бунтовното слово проникваше и в най-затънтените кътища на робската страна. Тогава се почувствува нуждата и от едно представителство в България — нужда от лица, чиято постоянна грижа да бъде удовлетворението на ония външни и вътрешни потреби на съзаклятието, за които говорихме по-рано. Естествено, най-пригоден за такъва работа беше човека, с когото вече хората се шегуваха, че забравя султана и мисли за себе си може би само когато спи. Гоце дохожда в София и намира Гьорча Петров, с когото съставиха задграничното представително тяло на съзаклятието.
Първата работа на организационните представители беше да постигнат едни другарски отношения между вътрешните дейци и върховния комитет. Новите хора, г. Хр. Станишев и др., които стоеха вече като ръководители на легалната организация, се показаха по-малко претенциозни от г. Николаева. Въпреки старанията на един министър да осуети съглашението между двата лагера, които при задружно действие би били сила, твърде опасна за всяко българско правителство, това съглашение до известна степен биде осъществено. Все пак нито вътрешните оставаха много доволни от външните, нито последните от първите. Вътрешните оставаха недоволни от външните, защото получаваха твърде малко от онова, което им трябаше. Външните оставаха недоволни от вътрешните, защото нямаха едно какво-годе, макар най-малко участие в управата на съзаклятнишките работи. И върховният комитет отбелязваше по-късно пред конгреса, че „въпросът за окончателното обединение на двете организации е в зависимост от материалната помощ, която той би могъл да окаже на вътрешните дейци“. Тук е място да се помене, че между другите средства, опитани от „легалните“ кръгове за обединението, беше и Гоцевото избиране през 97-а година като член в комитета. Тоя избор, то се знае, не биде приет21.
Още щом стъпва в България като представител на революционното съзаклятие, прямодушиия Гоце махва отвратен ръка на всяка дипломация и оставя Гьорча Петров да хитрува с министри и с върховен комитет. А той намира за най-полезно да тича по всевъзможни доставки, да урежда най-далечни преноси и да търси хора, които биха могли да отидат на работа в Македония било като учители, било като друго. Все през това време Гоце влазя в споразумение с арменски революционери, от които иска да му препоръчат някой майстор леяр на ръчни бомби и на разни видове инструменти за разрушително-пакостна работа. Искания майстор се намира и денонощно бълнуваната „фабрика“ се урежда. В края на пролетта, 97-а година в пазвата на Осоговските планини между вехтите саблерски колиби22 пониква и новата сграда на една твърде бърже импровизирана желязолеярница. Дрипави и бледни човешки фигури се мяркат в нея и около нея. Мрачни и съсредоточени, тия хора свещенодействуват. Един по един чугунените шарове се търкалят към общия куп, напътствувани с енергична благословия за султан и паши. Гоце работи в леярницата заедно с другите и повече от всички. Трудът е ужасен, средствата недостатъчни, мизерията нетърпима. Но Гоцевия пример ободрява, насърчава и умилява…
21
„С придобитото през 96-а и 97-а година единодушие в организацията на македонските дружества на реда си дохождаше въдворяването пълно единство в плановете и действията и с оная половина от организацията за освободителното дело, която по своето положение да се укрепява и развива под строгите преследвания на турската власт не може да се ръководи, що се отнася до формалната страна, от един устав, какъвто е нашият. По-скорошното постигане на това единство ставаше толкова по-наложително от факта, че в кръговете на европейската дипломация се говореше за раздор между организацията от княжеството и оная от вътрешността на Турция, а това мнение нанасяше голяма пакост на освободителното дело. Макар и косвено, тоя слух на недоверие между двете половини на македонската организация обезсърчаваше деятелността измежду много от нашите дружества в княжеството. Ето защо тоя въпрос един вид обуславяше чисто вътрешната деятелност на комитета било по съживяването на дружествата, било по изпросването на обществената лепта чрез осребряването на нашите облигации от патриотическия заем. Това напълно се съзнаваше и от самия конгрес, в решенията на който се бележи: «Най-голямото желание на конгреса е, щото бъдещият комитет да влезе в сношение с вътрешната организация.»“
Понеже едно от главните натяквания на представителите от вътрешната организация се отнасяше до разновидността в мненията на самите членове от комитета по някои щекотливи въпроси, то още преди пристъпването към избора за новия състав на комитета се беше обърнало вниманието на конгреса върху тая деликатна страна ва въпроса. Обаче резултата на избора беше по-друг, което обстоятелство немалко трудности причини, докато комитета се конституира. (
1) — — –; 2) — — –; 3) — — –; 4) — — –; 5) — — — и 6) приготовлението на едно въстание в Македония и Одринско, за която цел най-напред тряба да се направи всичко възможно за постигане единство с вътрешната организация.
„Започнахме, господа, от последното като най-главното. И ето цяла година изпълнявахме ролята на оня нещастник, който е, имал за задача да тласка по стръмния бряг на една висока планина едно голямо кълбо, което, колкото по-силно нанагоре се тласка, по-бързо нанадоле се повръща. Немалко труд и време изтощихме в това изнурително предначъртание. Няма нужда да обясняваме всички перипетии, обаче положението на в м. комитет е такъво, че той непременно тряба с това кълбо да изкачи брегът и ние се надяваме да сме успели в едно: да сме поставили достатъчно здрави спиралки на кълбото, щото да не може да се възвръща вече назад. Остава бъдещия комитет да довърши заченатото от нас. Окончателното постигане уединението е само върху един въпрос, изравнението на който е в зависимост от материалната помощ, която комитета би могъл да окаже на вътрешната организация; там е само единственото недоразуменне, та ние вярваме с постоянния напредък на нашата организация да може и това недоразумение да се премахне.“
И т.н.