— В него се крие голяма сила. А силата ме привлича както морският фар корабите. — Кадар вдигна рамене. — Този въпрос го обсъждахме по-преди и не постигнахме съгласие. Доведох ги при теб и сам можеш да се убедиш в непреклонността ми. Е, какво реши?
— Не съм казвал, че ще взема решение веднага. — Старецът отново се усмихна на Кадар. — Не искам всичко да приключи толкова бързо. Може би ще успея да те склоня да останеш при мен за постоянно. Защото нали знаеш, няма да живея вечно.
— Не съм съвсем сигурен — усъмни се Кадар.
Усмивката на Синан стана още по-широка.
— Е, да кажем, че един ден ще умра. Можеш да останеш тук и да наблюдаваш. — Той наклони глава, сякаш обмисля нещо. — Може и да убия тези слабаци. Тогава отпада и причината, поради която искаш да ме напуснеш.
Изплашена от чутото, Теа направи крачка към Уеър.
— Подлага ни на изпитание — пошепна й той. — Не се бой!
Този вид изпитание й се стори мрачен и страховит. За нея бе повече от ясно, че стига да поиска, Синан ще ги избие до един, и то без капчица колебание.
Уеър пристъпи крачка напред.
— Ако смяташ, че съм слабак, извикай най-добрия си воин и нека си премерим силите.
— За да го убиеш по вашия детински начин, така ли? С разните му там циркаджилъци и престорена храброст? — От думите на Синан струеше презрение. — Ние тук сме специалисти по смъртта. Тя, смъртта, не е детска играчка.
— Нека тогава се бием по вашия начин.
— Не. — Кадар се изстъпи напред. — Синан, губим си времето. Едва ли ти се наблюдава подобен неравностоен сблъсък, нали?
— Напротив, напротив, може пък да се окаже забавно. В последно време ме е налегнала голяма скука.
Кадар издържа на погледа му и изрече с тих глас:
— Днес ще бъдат двама.
Синан веднага насочи вниманието си към него.
— Наистина ли?
Теа бе изумена от силната връзка, съществуваща между двамата. Просто бе невероятно, че студенината и злото, което излъчваше старецът, можеше по някакъв начин да се съчетае с Кадар, младеж, ненавършил още двадесет години, сияещ, красив, преливащ от живот. И въпреки всичко й се струваше, че долавя съществуването на тайнствена нишка, която се увива и около двамата.
— Двама? — повтори Синан. — Ще се бориш, както подобава на мъж, така ли? Хубаво, може пък да стане интересно. В такъв случай ще почакаме с изпитанието на твоя лорд Уеър. Погрижи се всички да получат храна и легло. — Той се изправи. — Но не и червенокосото дете. Него искам днес да го използвам.
— Не! — Теа се спусна към Синан, но Кадар бързо се изпречи между двамата.
— Действията й не се дължат на липса на уважение, тя се страхува единствено за своята безопасност, ако ти се разболееш.
Синан смръщи чело.
— Да се разболея ли?
— В Ел Сунан детето е било изнасилено от Кемал и войниците му и има белези на онази, курвенската болест.
Студеният, пресметлив поглед на Синан се спря на Селена.
— Жалко. Младостта крие в себе си толкова много живот. Бих се насладил на тази младост.
— Но не и на последствията — добави Кадар. — Чувал съм, че болестта не е лечима и завършва с лудост и смърт.
— Да, това не е краят, към който се стремя. — Синан се усмихна многозначително на Кадар. — Мисля обаче, че това ти е известно, нали? — Той се изправи. — Често съм си мислил, че сигурно ще е много приятно да подхвърлиш такава жена на някой враг — в случай, че държиш да убиеш някого, без да възбудиш подозрение към себе си и ако не бързаш особено. Може пък по-нататък да употребим момичето за подобна цел.
Вратата едва-що се затвори зад Синан и Теа се нахвърли яростно върху Кадар.
— Не ще позволя да я използва за своите цели.
Той вдигна ръка в стремежа си да спре гневния й изблик.
— Не, няма да я използва. Синан винаги си измисля нови начини за убийство и в момента откри такъв нов способ. Освен това верните му хора до един са мъже. Той никога не би се доверил на жена.
— Колко утешително — обади се Селена. — На теб обаче явно има доверие.
— Естествено. В мое лице той вижда себе си на млади години. Веднъж ми каза, че би искал да има син като мен, тъй като аз съм бил негово огледално отражение. Очевидно той не осъзнава, че огледалният образ е нещо привидно — той е измамен и илюзорен.
— Нима гледа на теб като на свой син? — изуми се Уеър.
— Така се ласкае сам. Защото всъщност аз съм по-умен от него. — Кадар пое инициативата. — Елате с мен! Ще ви заведа по стаите ви. Селена ще остане в моята стая — в случай, че Синан промени намеренията си. А при теб, Уеър, Теа ще бъде на сигурно място.