— Бездруго възнамерявах да остана при него — рече Теа. — Той се нуждае от мен. Все още не е оздравял напълно. Независимо от глупавото си предизвикателство, едва се държи на краката си.
— Не е глупаво. Мъжът не бива да позволява да го наричат слаб.
— Дори когато това отговаря на истината ли? — Теа се обърна към Кадар. — Как мислиш, колко време ще останем тук?
Той отвърна с вдигане на рамене.
— Докато скуката завладее Синан и той реши да действа. Постепенно би трябвало да стигне до извода, че най-доброто разрешение на въпроса е да унищожи Кемал.
— Съществува ли начин скуката му да нарасне? — попита Уеър.
— Да, но не е съвсем безопасно. — Момъкът се усмихна. — Какъвто съм си страхливец, предпочитам да постигнем целта си, без да поемаме риск. Ще поработя някой и друг ден по въпроса, пък да видим дали ще успея да повлияя на събитията в наш интерес. — Той се спря пред врата, облицована цялата в месинг. — Синан няма нужда да ни охранява, тъй като, освен в лапите на Кемал, другаде няма къде да отидем. Животът тук ще ви се стори безкрайно оскъден. Сутрин и вечер ще ви носят храна. Теа и Селена в никакъв случай да не се движат из крепостта. Синан едва ли се интересува особено от тяхната безопасност.
— Защото сме само добитък — поясни Селена.
Кадар се усмихна.
— Ако трябва да бъдем съвсем точни, твоята сигурност се дължи на факта, че си заразена глава добитък. Но нека не разчитаме много-много на това обстоятелство. — Той я хвана за лакътя и я побутна към друга врата. — Ще наредя да дадат на всички гореща вода и чисти дрехи. И понеже днес повече няма да се видим, ви желая лека нощ. Всичко останало ще обсъдим утре.
— Защо няма да се виждаме днес? — попита Уеър. — Та слънцето едва-що се скри.
— Трябва да спя. По-късно ми се налага да свърша някои работи. — Кадар затвори вратата зад себе си, преди да последват нови въпроси.
Теа се поколеба и прикова поглед в затворената врата.
— Не ми се нрави тази работа.
— Кадар не ще й стори нищо.
В първия момент не го разбра, но след това го изгледа учудено.
— Помисли си, че се боя за добродетелта на Селена, така ли?
— Просто ми хрумна. Тя расте.
— О, не подозирам Кадар в нищо! Обстоятелството, че гърдите й набъбват, все още не означава, че заради нея някой мъж може да си загуби ума. — Тя влезе в стаята. — Не, разтревожена съм за самия Кадар. Този човек крие в себе си твърде много тайни.
— В никакъв случай няма да ни измами. Бъди сигурна.
— Зная. Само че не желая да… — Тя се спря насред дума, защото не бе в състояние да обхване със слова онова неприятно чувство, което я обзе, докато наблюдаваше Кадар и Синан. Недоволството й обаче бе безсмислено, тъй като не можеше да стори нищо. — Трябва да почиваш. — Огледа се около себе си и установи, че помещението бе обзаведено крайно оскъдно, както впрочем и цялата крепост. Груба маса, легло, два стола, масичка за миене — това бяха единствените предмети в стаята. Съзря на стената връв за звънец и го дръпна. — Няма достатъчно завивки. През нощта ще стане доста студено, нека донесат още. — Цялата потрепери. — Тази крепост излъчва студ.
— Вероятно Синан изобщо не го усеща — рече Уеър. Той пристъпи към прозореца и се загледа във върховете насреща. — Впрочем това не би ме учудило.
И мен също, помисли си Теа. Наложи си да прогони стареца от мислите си.
— Леглото е за теб. Аз ще легна на пода и ще се завия с някоя покривка.
Уеър поклати глава.
— Няма да допусна жена да спи на пода.
— Ти беше болен и се нуждаеш от здрав сън.
— Вече не съм болен.
Тя въздъхна примирено — на този твърдоглавец умът така и нямаше да му дойде в главата.
— Добре, тогава ще се сменяме. През първата половина на нощта аз ще лежа в леглото, а после ти ще ме събудиш. Хайде, ще ти помогна да си свалиш доспехите.
Глава шестнадесета
Кадар се изправи от чувала със слама, хвърли бегъл поглед върху спящата в леглото Селена и безшумно се запромъква към вратата.
— Накъде сте се запътили? — прозвуча строг глас. — Сигурно е много късно.
Кадар поклати глава в знак на разкаяние, спря и я погледна. Тя го бе наблюдавала цялата вечер. Трябваше да се досети, че се преструва на заспала.
— Спокойно, скоро се връщам.
Момичето се опря на лакът.
— В случай, че не ви хванат, разбира се.
Веждата му се изви нагоре.
— Моля? Синан ми разрешава да се движа свободно из крепостта.
Тя седна в леглото, нощницата се открои в тъмнината като бяло петно. — Не желая да отивате.
— Ти си в безопасност. Ако все пак се уплашиш от нещо, тичай бързо при Теа и Уеър.