— Така си помислих и аз. — Тя притвори очи. — Не искам да страдам, дето отиваш в лагера на Кемал. Измисли нещо друго.
— Слушам, милостива господарке.
Тя се прозина.
— Освен това трябва да откриеш начин да изнесем сандъците с везмото от онази горичка.
— Друго нещо?
— Да. — Отвърна тя, след което рече колебливо: — Ще ми бъде много приятно, ако ми подържиш ръката, докато заспя… ако не те притеснявам, разбира се. Само днес.
— Не, не ме притесняваш. — Той седна на леглото. — Права си. На мен също ще ми бъде приятно.
Ръката му пое нейната. Утеха. Топлина. Сигурност. Тя почувства присъствието му, закрилата, която той разпростря над нея като тъмни соколови криле.
Сокол. В просъница тя само прошепна:
— Елеонор и Хенри! Трябва да вземем и твоите соколи…
Утринната здрачевина струеше през тесния прозорец и очерта светла ивица на тавана.
Кадар се премести малко встрани, за да затули лицето на Селена от светлината. Изпълнено с доверие, детето спеше дълбоко, но дори и в съня си не пускаше ръката му от своята.
Толкова пламенност и решителност. Не бе и помислял, че е възможно да означава толкова много за някого и че заради него момичето ще се хвърли в обятията на мрака, за да го изведе обратно в светлината. Обзе го объркване, тягостно чувство, но същевременно осъзна чудото, което бе станало с него.
И още едно необичайно чувство: на милост и пощада!
— Според Селена начинът, по който се опитвам да освободя всички ни от Кемал е напълно безсмислен — рече Кадар на Уеър, след като потропа силно на вратата и последният я отвори. — Май се налага да променим плана. — Погледът му се премести от Уеър върху Теа, която придърпа завивката до гърдите си. — Добър ден, Теа. Изглеждаш някак много… отпочинала.
Руменина обля лицето й.
— Къде е Селена?
— Спи още. Прекара неспокойна нощ. — Той пристъпи в стаята. — Уеър, облечи се. Трябва да разговаряме, а голотата ти очевидно притеснява Теа.
Уеър се наведе, вдигна туниката си от пода и я навлече през глава.
— Какъв е замисълът ти?
Кадар се строполи на един от столовете и опна крака напред.
— Надявах се ти да предложиш нещо. Все пак ти си воин, а не аз. Но каквото и да ни хрумне, трябва да стане скоро. Синан може да загуби търпение, тъй като реших да не го развличам повече. Обаче той става непредсказуем, когато не получи онова, което си въобразява, че му се полага.
— Колко време ни остава още?
— Вероятно ще мога да го задържа още няколко дни.
— Ще ни стигне ли времето да доведа Абдул заедно с войската от границата?
Кадар наклони глава и се замисли.
— Три дни дотам, три дни обратно. Може и да успеем.
— Не ми казвай „може“. Трябва да си сигурен.
— Е, добре. Ще уредя нещо. — Присви недоволно устни. — Макар че Селена не ще одобри методите ми. Ти веднага ли тръгваш на път?
— Когато се стъмни.
— Не — намеси се Теа. — Не съм съгласна. Как смяташ да се промъкнеш покрай Кемал?
— С най-голяма предпазливост — поясни Кадар. — Сам ездач може да се справи, ако някой отклони вниманието на неприятеля. Той вдигна рамене. — Тази работа ще свърша аз. Не е чак толкова трудно. Предполагам, че в момента Кемаловите люде са доста изнервени. — При тези думи той изщрака с пръсти. — Барабаните на смъртта. Веднаж вече ги изплашиха до смърт. Ще взема със себе си няколко от хората на Синан и…
— Начинанието ти крие голям риск. — Теа забеляза, че никой от двамата не обърна внимание на думите й, уви се плътно в завивката и се изправи. — Дори и да успееш да се промъкнеш покрай отряда на Кемал, остават все още тамплиерите. Не е изключено в момента цялата страна да се е превърнала в бойно поле.
— Ако наистина е така, без войска ще бъдем направо беззащитни. — Уеър пристъпи към масичката за миене и наплиска лицето си. — Това е единствената ни надежда.
— Все още си твърде слаб. Съвсем неотдавна бе почти мъртвец.
Той се усмихна.
— Нима не доказах, че ми е останала сила?
— Вместо да се пъчиш като някой петел, по-добре ме изслушай. Пътешествието, което предприемаш, може да ти донесе смърт.
— Ранена бе главата ми, а не тялото. Така че издръжливостта ми не е пострадала. — Той се приближи към нея. — А сега престани с твоите възражения и помисли малко! Аз съм войник. Ще се справя. Хората ми ще последват единствено мен в битките и затова аз съм единственият, който може да ги доведе. Знаеш, че е така!
С неудоволствие трябваше да признае, че е прав.
— Просто не искам… — Теа спря за миг. — Но ти ще се върнеш при мен. Не те искам с разбит череп или с тяло, пронизано от меч, разбра ли?
— Разбрах. — Той я погали нежно по страната. — Кадар, да си чувал някога по-нежни думи на сбогуване?