Нямаше никакъв смисъл да съжалява за миналото. Той бе успял да пробие защитата й. Затова не й оставаше друго, освен да се примири. Бе длъжна обаче да го закриля и подкрепя.
Ако не е станало късно, мина й през ума.
Наближаваше полунощ. Внезапно чу как стражата на подвижния мост поиска паролата. Теа се спусна надолу по стъпалата и изчака Уеър да премине през портата.
— Ти пък какво търсиш тук? — Той подхвърли юздите на коняря. — Нощта е хладна. Какво се щураш по никое време из двора?
Бе толкова доволна да го види жив и здрав, че не обърна внимание на грубостта му.
— Можех да се заема отново със сметките, но без вас Дундрагон, все едно че не съществува. Не бях сигурна дали ще се върнете, а мразя да пилея времето си за излишни неща.
Той сне шлема, въздъхна уморено и прокара пръсти през косата си.
— Не можах да го открия.
— Е, и той не ви е открил. — Заизкачва се по първите стъпала. — Свалете доспехите и елате в залата. Ще ви донесат месо и хляб.
Той навъси чело.
— А ако не желая да ям?
— Ще се храните! — На влизане в замъка му подвикна през рамо: — Зная, че обичате да спорите, но ако не се нахраните, вие ще си останете гладен, не аз. Цял ден хапка не сте сложили в устата си.
— Изобщо не става въпрос за спор. Просто не търпя да ме командват, и то да ме командват же…
Не го изчака да се доизкаже, а бързо се завтече към кухнята.
Когато той пристъпи в залата, Теа коленичеше пред камината и подклаждаше огъня. Лицето му бе чисто, а косата мокра — явно си бе свалил доспехите и се бе измил на кладенеца. Тя посочи с глава към масата.
— Седнете и се нахранете. Вярно, че месото е студено, но нали знаете, гладът е най-добрият готвач. — Раздуха още веднаж пламъка и се изправи. — Гладен сте, нали?
— Естествено. — Той се намести на масата и посегна към къс месо. — Но не е вярно, че винаги споря и възразявам — добави с мрачен поглед.
— Разбира се, че е вярно — Тя седна също на масата и му наля вино. — А освен това сте недодялан и непоносим инат.
Той я стрелна с поглед.
— Днес си в отлично настроение, няма що.
— То е, защото се радвам, че се прибрахте. Във ваше отсъствие направих важно откритие — рече тя и по лицето й пропълзя израз на разкаяние. — Открих, че ми харесвате.
Месото застина във въздуха.
— Моля? Какво каза?
— И аз съм учудена от себе си, още повече, че винаги сте се държали неприязнено с мен. Вероятно и на мен ми е присъща онази слабост на характера, която съм наблюдавала у Кадар. А може би всичко се дължи на факта, че не познавам добре хората. Важното е обаче, че от днес нататък ще ми е по-лесно да общувам с вас. Нямам кой знае какъв опит, но доколкото ми е известно, най-добрата компания са приятелите.
Той я поправи троснато:
— Аз не съм твой приятел.
— Разбира се, че сте. Или поне ще станете.
— Не изпитвам нужда да бъда твой приятел.
— Нямате друг избор. Първо ми спасявате живота, а после изпращате Кадар да доведе Селена. Все действия на приятел.
— Тези действия бяха просто необходими, нищо повече.
Той наистина я затрудняваше. Какво пък, трудните хора винаги са създавали трудности. Докато го очакваше на кулата, Теа реши да не отстъпва.
— Вие сте по-добър, отколкото ви се ще да признаете. — Тя се облегна по-удобно назад. — А сега се хранете. Няма да кажа думичка повече. Всички тези плямпаници за доброта и приятелство сигурно са безкрайно неприятни за недодялан човек като вас. Дано не ви паднат тежко на стомаха, докато се храните.
Той изяде месото и посегна към една ябълка.
— Не съм недодялан. — При тези думи впи зъби в ябълката. — Първо ме обявяваш за приятел, а след това ме обиждаш. Какво значи това?
— Става въпрос за истината. Осъзнах, че ще трябва да се примиря с опакия ви нрав и ще се наложи да потърся във вас качества, които да ми харесат. — Тя му се усмихна мило. — Не можете да ме отклоните от взетото решение. Аз ще бъда ваш приятел, Уеър от Дундрагон, разбрахте ли?
— Ти няма да… Внезапно той се облегна назад и притвори примирено очи. — Впрочем, прави каквото щеш. Все едно. Стана късно. Нищо останало няма значение.
Учудена, тя вдигна поглед. Не очакваше, че ще се предаде така бързо. Това състояние нямаше да продължи дълго и затова се налагаше да се възползва начаса от необичайната му отстъпчивост.
— След като нищо не е от значение, защо не ми разкриете причините, поради които този Ваден желае да ме убие?
Клепачите му се повдигнаха, тя се уплаши не на шега, съзирайки отчаянието, изписано в погледа му.
— Ти се смееше заедно с мен. Ти ме докосна.
— Какво?
— Ваден е наясно, че за мен ти представляваш нещо повече от жените, които влизат в леглото ми. Опасява се, че може да разкрия душата си пред теб. — Смехът му бе смях на страдащ човек. — Точно както става в момента. Забавно е, че той буквално ме подтиква да сторя онова, което всъщност би желал да предотврати.