Годината на Кобрата [bg]

— Попитах къде отиваме — повтори Джарка сърдито.

Облегнах се на оградата на хакборда и потупах ръката му.

— Нямаше нужда да идваш — усмихнах му се. — Остави Мерт и двете деца сами. Можеше да взема Собек с мен.

— Прекалено е дебел! — изсумтя Джарка. — И прекалено бавен. Накрая ще стане един дебел помпозен тавански търговец, точно като семейството на съпругата си.

Засмях се и се надвесих през перилата, уж за да гледам последните отблясъци от слънцето, осветили конусовидните шапки на обелиските на Тива. Всъщност исках да наблюдавам Ипутер и шумното му котило от високопоставени писари — подарък от Божия баща Ай. Ипутер беше плешив, с безлично лице, тъмни очи и угоднически маниер — на практика идеалният шпионин. Аз имах други планове за него, както и за Ай — онази красива кобра! Щом той може да постави шпиони сред моите хора, най-малкото, което можех да направя, е да отвърна подобаващо. Зад гърба си оставях писаря Амендуфет, а да не говорим и за кучкаря от Долна Тива.

Внезапно осъзнах, че покрай баржата се придвижва малка лодка — един от онези съдбоносни вестители от древната поема. И друг път съм чувал думите след това и всеки път сърцето ми застива:

За големите си престъпления, о, Египет, боговете са издали кървавите си декрети. Задето ти продаде невинния за злато, а бедния просяк — за чифт сандали. Задето тъпчеш по главите на обикновени хора и изблъскваш бедняка от пътя си. Задето баща и син прибягват до една жена. Задето хулят святото име. Задето се кланят пред всеки олтар. Задето пият от виното на народ, който ще бъде заличен от плода от горе до корените в земята. Ще бъдеш сринат със земята, а по лъскавите ножове ще се стича кръв. И най-бързите няма да избягат. Силата на силните не ще помогне. Властта на могъщите не ще ги спаси. Стрелецът ще се разклати, копиеносецът ще отстъпи. Конникът и колесницата не ще се спасят. И най-смелите ще останат голи в онзи ден. Нима реве лъвът в джунглата, ако не е намерил плячка? Нима младият лъв ръмжи в леговището, ако нищо не е хванал? Нима пада птицата на земята, ако е нямало капан? Нима примката се затяга, ако нищо не попадне в нея? Нима звучи тръбата в града, ако хората не са тревожни? Нима идва нещастието в града ти, ако сами не си го навлечете?

Тъкмо възнамерявах да го прекъсна и да кажа на водача и на покритите с качулки фигури да се махат, когато оттам заговори ясен и мелодичен глас.

— Лорд Маху, Песоглавецо от Юга!

Надвесих се през парапета. Беше се приближила още една лодка и в момента се носеше по средата на течението, докато ние чакахме ескорта ни да се събере. Втората лодка бе умело управлявана от човека, който бе извикал името ми и чието лице беше скрито зад гротескна храмова маска, изобразяваща злобна маймуна. Седналата на носа фигура придърпа воала си и също скри лицето и главата си.

— Лорд Маху, носим вести от отвъдното.

Капитанът и офицерите бяха далече и очакваха заповеди. Лодките бяха успели да привлекат вниманието ни само защото се бяхме облегнали на парапета.

— Лорд Маху — повтори гласът, — носим послания от отвъдното.

Джарка се пресегна за лъка и колчана в краката си.

— Идваме с мир — предупреди дрезгавият глас и подхвърли нещо към нас.

Медната тръба за свитъци издрънча върху палубата. Вдигнах я и погледнах надолу, но лодката вече се беше отдалечила и смесила сред безбройните съдове наоколо. Джарка надникна през рамото ми, аз отворих тапата и изтърсих свитъка. Беше графика, находчиво нарисувана карта с долини, една река, затворено езеро или море и толкова.

— Познато ли ти е? — попитах аз.