Нищо не можеше да се направи, нямаше време за скръб. Боговете само знаят колко много години имах да скърбя. Нека боговете, ако съществуват, ми бъдат свидетели. Пропътувал съм Нил надлъж и нашир. Минавал съм дори през безкрайните гори в Южен Куш. Стоял съм на пясъчните брегове на царството Понт и съм се взирал в онази безкрайна водна шир, по която идват корабите с подправки. Пропътувал съм жежките пустини и съм стоял на върха на скалите над Голямата зелена вода. Виждал съм всякакви богове, приютявал съм се в какви ли не храмове. О да, бил съм дори в земите на хетите и съм виждал знамената на техните буреносни богове. Ходил съм до западните острови и при племената шардана — онези странни мъже и жени с бледа коса и сини очи. Десетки години съм прекарал в бягство от властта на фараона. Едно нещо обаче винаги съм правил — ако боговете си направят труда да го чуят — и то е, че винаги съм принасял жертви на душите на мъртъвците около мен. Понякога ги усещам навсякъде около себе си: Ехнатон, Нефертити, Хийа, Собек, Пентжу и, разбира се, неотменно Набила.
Но в онзи ден на ярост и гняв нямах нито време, нито сили да скърбя. Не можех да седя и да си спомням за хубавите мигове със Собек, нито да оплаквам смъртта му. Напуснахме къщата и се плъзгахме като диви животни през ниската растителност.
— Изглежда, са решили да минат първо оттук — обясних аз. — Собек доста ги е забавил. После са отишли да търсят мен, но ще открият само огън.
— А сега какво, господарю?
Седнах за момент и се зачудих какво да направя. Наемникът седеше срещу мен и ме наблюдаваше с присвити очи. Знаех какво си мисли, така че вдигнах камата си.
— Лорд Маху вече не е господар — ухилих му се аз. — Сигурно гледаш онези торби със съкровища и се чудиш какво да направиш. Не си и помисляй. В мен се е вселил демон. Каквото и да си мислиш, каквото и да опиташ, преди залез ще има още един труп и той няма да е моят.
Той потри буза и ми се ухили със зъл поглед. Потупах едната торба.
— Това ще е за теб, ако изпълняваш заповедите ми. Никой не те познава. Облечи се в някоя роба. Иди и потърси лорд Майа. Доведи го тук. Кажи му да напише разрешително за безпрепятствено преминаване навсякъде.
— А ако ме предаде?
— Няма. Кажи му, че Собек е мъртъв, а лорд Маху има важни новини. Кажи му още, че няма от какво да се страхува, нито какво да губи или печели. Трябва да дойде сам — надзърнах сред клоните. — Може да доведе един охранител.
Наемникът задъвка устна.
— Има и още нещо. Майа ще бъде в двореца, както и генерал Хоремхеб.
Замълчах и се опитах да доизмисля подробностите от плана си. Главата ми бе като разровен мравуняк. Дори преди да изляза от къщата на Собек, бях зърнал пред себе си пътя към отмъщението.
— Да, да — продължих аз. — Лорд Майа трябва да се срещне с Хоремхеб, който да му даде писмо, което да потвърждава, че действам от негово име. Трябва да бъде адресирано към полковниците на войските му в Мемфис. Да е написано собственоръчно от него, да е кратко и ясно. В него трябва да пише, че съм негов пратеник.
— А ако Хоремхеб откаже?
— Няма да откаже, няма избор. Кажи на Майа да му предаде, че Собек е мъртъв.
Накарах капитана да повтори всичките послания няколко пъти, за да се уверя, че ги е запомнил, после той се плъзна като хищник в нощта. Чувствах се в безопасност. Нямаше да се сетят да се върнат в тук, не и преди зазоряване. Промъкнах се обратно в къщата да потърся храна и малко бира, после се върнах в гъстите храсти, свих се като дете и продължих да кроя планове за утрешния ден.
Загледах се сред широките клони на палмите, в лешоядите, които се стрелкаха като черни души в небето. Около мен се носеха характерните шумове на лагера. Бяхме спрели за почивка в Оазиса на Нощния бог — широка плетеница от палми, прещип и оградени с тръстики езерца — на границата на Червените земи, на около четирийсет километра южно от град Акмин. Размърдах глава и я почесах леко в кълбото плат, което ми служеше за възглавница. Вдигнах меха с вода и поръсих последните капки по лицето си. По мои сметки бяха изминали двайсет и пет дни, откакто напуснах Тива. Майа беше дошъл и оплакваше Собек. Зарът бе хвърлен. Той бе направил избора си. Връчи ми пропуските, прокле Ай и си тръгна. Капитанът на наемниците ми взе едната торба със съкровища и скоро изчезна. Аз тръгнах призори.