В крайна сметка опасността не беше толкова голяма. Тогава Нахтимин още нямаше достатъчно време да наложи сегашния железен обръч около Тива. Бях потеглил бързо по реката, като се преструвах на отшелник, тръгнал да посети бога човек Птах — приятно преживяване след всички ужаси, на които бях станал свидетел. През първата част на пътуването забелязах бойните баржи по Нил и прашните облаци от бойни колесници от двете страни на реката. Вече знаех, че се придвижват на север. Пристигнах на оживеното и колоритно пристанище на Мемфис, където търговци отблизо и далече се спираха да продават стоки или просто да отпочинат. Градът гъмжеше от хора от всякакви народности и племена, а пазарищата бяха залети от просяци, пътуващи търговци и наемници, които предлагаха услугите си. Запитах се колко ли от тях бяха шпиони.
Когато се стъмни, се вмъкнах в дома на полковник Небамум. Старият разбойник, един от най-доверените командири на Хоремхеб, се зарадва да ме види и ме посрещна както подобава, като ми напомни как двамата се бяхме опълчили рамо до рамо срещу Великия узурпатор. Имаше известна представа за случващото се в Тива и бе загрижен от това, че войските на Нахтимин са все още при Делтата, както и от укрепването на град Акмин. Когато му показах писмото на Хоремхеб и му разказах какво се бе случило, лицето му посивя като на мъртвец.
Седяхме на терасата на покрива, пиехме хетска бира и се наслаждавахме на аромата на специалните вази цветя, донесени от слугите на Небамум. Осъзнал какво всъщност се случва, Небамум изрита едната ваза и се спусна по стълбите, ревейки веднага да дойде вестоносец. На следващата сутрин, малко след зазоряване, докато небето бе още сивкаво, а вятърът — хладен, се срещнах с Небамум и командирите на полкове на същата тераса. Небамум им прочете писмото на Хоремхеб, което обявяваше, че този, който го носи, ще бъде негов пратеник, и онова, което прави, е за доброто на Египет.
Огледах кръга командири. Всички бяха някогашни Мариану, смелчаците на царя, или Накту-аа — момчетата със здрави юмруци, убили поне един съперник в ръкопашен бой. Войници, които се бяха издигнали от бойните редици, посивели, жилави ветерани, които се бяха сражавали с народите на Деветте лъка, по поречието на Нил, насред Голямата зелена вода, сред адската жега на пустинята или безкрайните пусти блата. Носеха рани и белези, но бяха и славата на Египет. Знаех, че верността им към Хоремхеб е непоклатима. Не понасяха Ай, Нахтимин и всички от акминската шайка. Ненавиждаха идеята за Атон, а на войските на Нахтимин гледаха като на перковци, танцьори, а не истински египетски войници. Командваха четири наскоро реорганизирани елитни полка: Птах, Хор от Хенес, Изида и Нефтис.
Седяха и слушаха, докато им описвах всичко. Мисълта, че обичаният от тях Хоремхеб е затворник в Тива, накара не един да загризе кокалчета и ако не ги бях спрял, някои от по-дръзките като нищо щяха да потеглят към града. Новината за хетите обаче скоро ги укроти. Бяха достатъчно умни да осъзнаят опасността от това да попаднат между две армии — една при Делтата и друга в Тива. В крайна сметка приеха моето предложение. Хетските пратеници, или по-точно сватбари, щяха да тръгнат от Акмин за Тива. Трябваше да ги затрием, да ги избием до един, да създадем дълбок разрив между Египет и хетската империя за вечни времена. Да унищожим армията, която водят, и да потеглим към Тива.
Започнаха тайни приготовления, всички дадоха обет за мълчание, макар новините от Тива да не бяха добри. Независимо от болестта, Ай трупаше войска пред града и дори привикваше гарнизоните отвъд Третия и Четвъртия праг. На север при Делтата продължаваха да прииждат части, които започнаха да оформят истинска армия. Ние обаче бяхме не по-малко подмолни, като глутница хиени, крояща изненадващо нападение. Небамум изпрати шпиони в Акмин и един от тях, продавач на подправки с грозно лице, докладва, че Нахтимин вече е пристигнал, както и Мерире, и Зананза. Не планираха да пътуват по реката, а щяха да потеглят първо през Черните земи до Дендера — големия завой на реката, — където щеше да ги очаква флотилия баржи. С Небамум единодушно решихме, че не бива да стигат до Дендера. За тази цел бяхме довели армията си в Червените земи и се криехме в Оазиса на Нощния бог. На десет километра на югозапад колоната на Нахтимин приближаваше Оазиса на нарциса. Там щяха да се подслонят през нощта и да продължат пътуването на другата сутрин. Намерението ни бе да ги нападнем преди зазоряване.