— Знаеш ли, Рамзес, така и не успях да реша какво мразя повече — вида или вонята ти.
Той се усмихна, намигна и махна ръцете си. Помислих си, че точно тогава ще бъда екзекутиран, но Хоремхеб винаги е имал слабост към мен. Вместо това бях осъден на вечно заточение под страх от мигновена смърт. Щеше да ми бъде позволено да взема малка торба със скъпоценности.
На другата сутрин присъдата беше изпълнена: Маху, Песоглавеца от Юга, някогашният Лорд Маху, Надзирател на Дома на тайните и писарите, Приятел на фараона, Обичан от Царския огън, бе изпратен като пътуващ калайджия.
Обикалях света. Ходих отвъд Праговете в безкрайните джунгли на юг. Ходих на север през Голямата зелена вода и срещнах синеоките. Бях във велики градове да се бия и да бъда погълнат от пламъци. Видях армии да се придвижват през брулени от вятъра зелени полета. Говорих с мъже, ходили до края на света. Ядох странни храни, участвах в ужасяващи ритуали, спах с всякакви жени.
Петдесет години изминаха от деня, в който напуснах Тива. Разбрах къде е Джарка, но никога не отидох при него — криеше се сред своя народ, хабиру. Знам и че Хоремхеб, Могъщия бик, нямаше наследник, а остави короната на сина на Рамзес, и как потомството на ненадминатата кобра претърси Египет надлъж и нашир, за да изкорени всеки спомен за Атон, Единствения. Но вече беше късно. Джарка имаше дъщеря, която роди син — албинос, Мойсей. Той се издигна до велик принц на народа си и сега е в жесток конфликт с фараона, който също се нарича Рамзес. Фараонът не знае какво да прави. Дали да позволи на Мойсей и народа му да потеглят, или да ги унищожи? Претърсил е всички архиви и писания, Надзирателят на Дома на тайните е накарал всички свои „уши“ и „очи“ из Египет да издирят Маху.
Най-накрая ме хванаха и ме доведоха обратно в Египет, за да разкажа историята си, да ги посъветвам, но какво мога да им разкажа аз? Нищо, освен за миналото, за съдбовните дни, когато Ехнатон преобърна всичко в Египет; когато Нефертити, най-красивата жена, живяла някога, бе господарка на сърцето ми; когато Ай и другите хиени мечтаеха за слава. Сега съм стар и беззъб, сбръчкан и прегърбен. Имам нужда само от млада девойка да ме топли нощем и от купа вино да радва дните ми, но те продължават да ме питат какво да правят за бъдещето. Какво мога да ги посъветвам, освен да се огънат пред връхлитащата буря!
Историческа бележка
Знаем много за Маху от празната му гробница в Ел-Амарна (Ахетатон), изкопана дълбоко под земята, за да бъде недостъпна за евентуални крадци. Рисунките в гробницата са направени набързо, но показват великото дело на Маху, осуетяването на много сериозен заговор срещу Ехнатон (Н. де Г. Дейвис, Каменните гробници на Ел-Амарна: гробниците на Пентжу, Маху и други, Общество за изследване на Египет, Лондон, 1906 г.). Археолозите са открили също така и дома му, и полицейската служба в града, известен днес като Ел-Амарна. Знае се дори, че е имал оръжеен склад подръка (вж. Дейвис по-горе). Същината, изобилието и упадъкът на периода са подробно документирани и прилежно описани от историчката Джоан Флетчър в прекрасната й книга Египетският цар-слънце: Аменхотеп III (Duncan Baird, Лондон, 2000). Графически анализ на въздигането на групата от Ахмин е направен от няколко историци, сред които Боб Брайърс и Никълъс Рийвз, както и от мен самия в книгата ми Тутанкамон (Constable and Robinson, Лондон, 2002). Контролът над Египет и най-вече на външните работи от страна на царица Тийи става ясен от известните днес като „амарненски писма“.
Описаните в тази книга събития се основават на сериозни научни изследвания и има множество доказателства за думите на Маху. В своята прекрасна книга Разшифроването на медния свитък (Thorson, 2000) Робърт Флетчър описва връзката между Ехнатон и пещерите около Мъртво море. За всичко останало най-доброто доказателство е гробницата на Тутанкамон, описана с невероятни подробности от нейния откривател Хауърд Картър (Гробницата на Тутанкамон, ВСА, 1972). Много полезна добавка към нея е Всичко за Тутанкамон (Thames and Hudson, 1990–1) отново на Никълъс Рийвз. Самият аз разглеждам гробницата и находките в нея, както и съдбата на Тутанкамон, в своята спомената по-горе книга. Състоянието на гробницата, степента на запазеност на мумията на Тутанкамон, бързината, с която е подготвена гробницата, двата зародиша, намерени в ковчезите, зле изработеният саркофаг, напуканият капак и др. са внимателно анализирани от горните светила. Смъртта на Тутанкамон наистина е обвита в мистерия и погребението е много прибързано. По-любопитното е обаче, че малко след погребението му гробницата е разбивана най-малко два пъти; по-късно е била запечатана отново от Майа. Когато попаднал на шабтите, Хауърд Картър бил убеден, че дупките в статуите са направени за документи, които по-късно са извадени.