Вдигнах поглед към небето: звездите блещукаха, луната бе голяма и кръгла. Не беше много късно. Зачудих се кой пее. Сетих се, че Пинак ми бе разказал за гостуващите в двореца актьори, които подготвяха велика драма в чест на бруталната смърт на Озирис от ръката на червенокосия му брат Сет, както и последвалото му възкресение, благодарение на сестрите му, богините Изида и Нефтис. По-рано бях зърнал мимоходом играчите с маски на боговете: чакала на Анубис, жестокото лице на Сет и полумесеците на Изида и Нефтис с рога на крава. Тъкмо влизах от балкона, когато нещо изтрополи и се претърколи на излъскания под. Вдигнах го внимателно и го приближих към маслените лампи. Беше скарабей със знака на Атон, Слънчевия диск, който се издига с цялото си величие над планините на изток. Изтичах обратно на балкона и погледнах надолу. На слабата светлина от една факла видях три фигури. Тази в средата беше със златна маска на възкръсналия Озирис.
— Вие сте актьорите?
— Тихо, господарю Маху — пристъпи напред Озирис.
Трябва да е бил на около два метра под мен. Гласът му беше дълбок и същевременно напевен като звука от падащи в езеро камъни.
— Вие ли сте Пазителите?
— Не сме Пазителите, нито сме актьори, а пратеници от отвъдното.
— А защо не разкриете лицата си?
— Бихме могли, но не трябва, тези маски няма да се използват повторно.
— Кои сте вие всъщност?
— Пратеници от отвъдното. Слушай, лорд Маху, защото скоро трябва да си отидем. Запомни думите ни. Пази се от кеб-шер на хетите.
— Кеб-шер? — отвърнах аз. — Магьосник?
— Тихо. Пази се от кеб-шер и неговите Вечерни прилепи. При връщането си на юг иди в Долината на Мъртвото море. Всъщност няма да имаш избор.
— Къде? Защо?
Фигурата се отдръпна в тъмнината.
— Имаш картата, лорд Маху. Имаш карта, Песоглавецо от Юга.
Сенките изчезнаха. Завтекох се към спалнята на Джарка, но той спеше дълбоко с глава върху писалището. Слязох тичешком в градината. В тъмнината, отвъд петната светлина, чух дрънчене на оръжия и зърнах отблясък от факла между дърветата. Един глас извика и капитанът на дворцовата стража се приближи измежду дърветата с изваден меч.
— Мир — извиках аз. — Аз съм лорд Маху.
Капитанът спря и се взря в тъмното.
— Господарю — извика той, — добре ли сте?
— По-добре от всякога.
— Прокажени — изплю думата той, — около двореца са били видени да се навъртат прокажени. Трима мъже: откраднали са маски от актьорите.
Стъпих върху нещо. Погледнах и видях боядисаната в златно маска на Озирис да блести в тъмното.
— Господарю, видяхте ли нещо?
— Не, но както си седях на балкона, ми се стори, че видях някакво движение сред храстите ей там и затова слязох.
Капитанът, вече заедно с останалите от стражата, забърза натам. Тъкмо щях да взема маската, когато глух глас смрази сърцето ми.
— Не го прави, лорд Маху. Не докосвай нищо, което сме носили, то е нечисто.
Отстъпих бързо.
— Проказа?
— Да, господарю, прокажени и все пак пратеници.
— Вие ли сте Пазителите? — повторих въпроса си аз.
— Не, не сме. Те са в Тива. Те пазят учението.
— А защо просто не ми кажете още сега?
— Защото имаш задача, която трябва да изпълниш. Трябва да убиеш кеб-шер на хетите. Тръгни на юг към Ирунет, Долината на Мъртвото море, и ще разбереш.
— А господарят ви Ехнатон жив ли е?
— Той е и твой господар, лорд Маху. Иди на юг и разбери сам.
Чух шумолене, нощна птица изкрещя със зловещ пронизващ глас и осъзнах, че сенките са изчезнали.
Върнах се в спалнята си и извадих картата. Нито един от контурите не изглеждаше познат. Посочени бяха север и юг, тревисти равнини, пустинята, вътрешното море, но нищо повече. Грабнах парче папирус и тръстикова писалка, придърпах една лампа и записах въпросите, които ме занимаваха.
Жив ли е Ехнатон и дали е в Ханаан? Кои бяха онези пратеници? Какво е тайното познание?
Кои са Пазителите? От казаното разбрах, че са в Тива, но къде точно?
Какво ще намеря в областта Ирунет в Ханаан?
Защо генерал Рамзес — без съмнение по заповед на Хоремхеб — кани всички хабиру в околностите на Аварис?