— Благодаря ви, млада господарке. Ще го имам предвид — казах аз и се изправих.
— Лорд Маху, моля за отговор!
— Господарке, трябва още много да ме убеждаваш.
Излязох, като се престорих, че съм ядосан на тази лисица; тайно обаче се забавлявах от наглостта й и се чувствах привлечен от красотата й.
Джарка ме чакаше с един царски пратеник — дребен жилав човечец с кожен колан на кръста, носещ личния печат на фараона.
— Страхотни новини — започна пратеникът. — Лорд Хоремхеб и Рамзес пристигнаха в Делтата. Следват ги легионите на Изида, Хор, Птах и Амон Ра, както и каруци и впрягове мулета със запаси.
— Кога ще бъдат готови? — попитах остро аз.
— До няколко седмици. При нашите съюзници Сирия и Вавилон вече са отишли пратеници.
— С други думи, имат нужда от още време — ядоса се Джарка, — а ние трябва да им го осигурим.
— Какви са новините от Тива?
Вестоносецът дърдореше като маймуна и ме осведоми за всички клюки и слухове.
— Разбира се — заключи той, — новината за Великата царица Анхесенамон е вече известна на всички. Тя е бременна, господарю.
Отидох до прозореца. В стаята беше задушно и нощният ветрец беше добре дошъл.
— Сигурен ли си? — запитах през рамо.
— Вече е официално оповестено.
— Носиш ли някакви допълнителни инструкции?
Вестоносецът пое дълбоко дъх.
— Няма да има боен кораб за завръщането ви у дома.
— Какво!? — завъртях се на пети аз. — Очакват да стигна обратно до Египет по суша?
Замлъкнах и се сетих за тайния си посетител и картата.
Изглежда, Ай е планирал всичко от самото начало и онези тайнствени личности са се досетили какво ще се случи.
— Защо няма кораб? — попита Джарка. — Пътят по суша през Ханаан е опасен, там имаме врагове.
Човекът сви рамене.
— Сигурно капитанът на „Славата на Изида“ е имал тайни заръки. Отидох до пристанището, но вече беше отплавал.
Изстенах и отново се обърнах. Джарка продължи да разпитва вестоносеца, но той беше казал всичко, което знае, така че го отпратихме.
— Сещаш се защо, нали? — попита Джарка.
— Естествено — взех един кожен колан и се заиграх с камата. — Лорд Ай ще нареди да ни следят. Все още си мисли, че Ехнатон ще се появи, за да се срещне с нас.
— А защо обвиняваш лорд Ай? — засмя се кисело Джарка. — Корабът се връща в Аварис, където ще бъде под командването на Хоремхеб и Рамзес.
— Не знам — махнах с ръка аз. — Каквото и да стои зад това, знам само, че когато приключим работата си при хетите, явно ще се прибираме пеша — замълчах. — Онова, което ме тревожи, Джарка, е, че тайните ни приятели, а също и враговете ни, вече знаеха, че няма да се върнем по море, че ще бъдем принудени да поемем към дома по суша.
— Управителят на Тире обеща да ни даде колесници.
— И тогава, Джарка, ще пристигнем в лагера на хетите като принцове. И най-вероятно ще умрем като такива.
Джарка излезе. Чудех се каква отрова забъркват лорд Ай и останалите. Дали искаха да се върнем по суша, за да примамим Ехнатон, или направо всички останали атонисти на светло? И ако да, кой щеше да ги убие? Дали щяхме да бъдем последвани в пустошта от шайка убийци? Спрях се по средата на поредната обиколка на стаята и усетих как кръвта ми се смразява. Ами ние? Хетите никога не биха посегнали на царски пратеник. Значи ако няма да са шайка убийци, някой от наемния ми ескорт е бил привлечен и подкупен да изпълнява тайни заповеди! Неколцина от тези наемници познавах от години, но други се бяха присъединили съвсем наскоро. Замислих се и за другия проблем: мистериозния магьосник, кеб-шер: защо трябва да умре?
Затворих капаците на прозорците, съблякох се и си легнах. Полежах известно време и тъкмо се унасях, когато вратата се отвори и някаква тъмна фигура се вмъкна вътре.
— Няма нужда да изкарваш камата изпод възглавницата — прошепна Набила и легна гола до мен.
След седмица с Набила вече бяхме женени. Сплетохме ръце и разменихме обети и цветя под купа горящ тамян в мрачния параклис на богинята Астарта, който се намираше в сърцевината на храмовия комплекс на Тире. Стар жрец с помътнели очи и загнили венци ни даде благословия, докато застаналият до мен Джарка едва се удържаше от смях. Аз изглеждах както обикновено, но Набила бе невероятно красива в белите си ленени роби и пъстър колан, златни пантофи на краката и огърлица от цветя на шията. Лъскава, намазана с масла перука обрамчваше лицето, очите й бяха изрисувани, а на китките и пръстите й блестяха пръстени и гривни от халцедон, които бях извадил от сандъчето със скъпоценностите си. Дори сега, като затворя очи, усещам парфюма й — сок от син лотос, виждам халките от истински седеф на ушите и венеца на челото й.