Не присъстваха войници, нито един от убийците на Нахтимин. Хоремхеб бе настоял. Всички, включително и аз самият, бяха оставили свитите си да се пекат на слънце в двора или в градините около залата. Бях предупредил помощника си Джарка да държи нашите наемници на безопасно разстояние от другите велики господари. Никой на никого нямаше доверие. Бяхме като глутница изгладнели хиени, които дебнат някой да не стане по-силен от останалите. Срещата беше свикана неочаквано и по хитрата физиономия на Ай съдех, че крои някаква беля. Жрец от Царския параклис напяваше несвързан химн, гореше тамян, а по пода пръскаха розова вода. След това всички, с изключение на Царския кръг и доверените писари, напуснаха залата.
В коридора изсвири тръба. Подпрян на сребърен бастун, в залата влезе Тутанкамон — облечен в бяла роба, кърпа за глава на бели и сини райета, с цветен венец на врата. До него — великолепна и пищна — вървеше чувствената Анхесенамон, облечена в снежнобял лен, с цветна плитка на перуката, завързана с украсена в злато панделка. Наниз драгоценни камъни блещукаше около красивата шия, а пъстър колан подчертаваше тънката талия. Вървеше бавно, с малък незавършен венец от зюмбюли и други пролетни цветя в ръка. Полюшваше го напред-назад с леко сърдит вид, сякаш цветята я интересуваха повече от държавните дела.
Младият ни фараон изглеждаше в добро здраве, с ясен поглед, спокоен, с онова ведро и усмихнато лице, което никога не ще забравя. О, да, той наистина бе невинният, заобиколен от грешници. Крехкият, защитаван от жестоки. Детето сред сбирщина убийци. Седна на трона в центъра на подиума, а Анхесенамон се настани в краката му. Аз се приближих и седнах отдясно на него, до самия подиум. Тутанкамон премина директно към основната причина за събранието. Разбира се, всички бяхме чули слуховете. До Ай, Пазителя на Дома на тайните, бяха достигнали разказите на амбулантните търговци и продавачи, които се тълпяха в града. Цяла Тива бе настръхнала от новината, която се разпространяваше като дим на вятъра. В Ханаан се бе състояла голяма битка. Хетите, водени от Супилиум, бяха докарали тромавите си бойни колесници, безброй копиеносци и стрелци насред полето до Амки и бяха подмамили съюзника на Египет, Тушрата от Митани, в битка.
— Ужасяващо поражение за нашите съюзници — заяви Ай на събранието. — Тушрата и всичките му вождове и принцове са или избити, или пленени. Оцелелите са в хетския лагер, завързани зад вражеските колесници с пробити в езиците халки. По-късно до един са били обезглавени или набити на кол.
— Значи — изгърмя Хоремхеб — митанийците са заличени от лицето на земята.
— Хетите ще поемат на юг — предсказа Рамзес. — Имат съюзници сред вождовете на Ханаан, да не говорим за…
— Да не говорим за онези еретици — прекъсна го Майа, — които почитат Атон, изгнаниците в Ханаан, водени от някогашния ни другар и върховен жрец Мерире.
Ай не направи усилие да усмири врявата, която настана, след като всички се впуснахме да обсъждаме новината. Мерире беше Чедо от Кап, израснали бяхме заедно — един подмолен жрец, предател, който бе омагьосал Ехнатон и бе станал Върховен жрец на култа на Атон. Той така и не прие падението на Ехнатон и избяга от Египет да сее неприятности по пътя си.
— Забравяте някого! — извика Хоремхеб. — Знаете за кого говоря.
Пентжу, който леко се полюляваше напред-назад, вдигна поглед.
— Знам за кого говориш — изръмжа към Хоремхеб той. — Великия ни фараон Ехнатон. Все още се страхуваш от него, нали, генерале?
— Трябва да нахлуем в Ханаан — игнорира обидата Хоремхеб. — Трябва да пресечем влиянието на хетите и ако е необходимо, да издирим и унищожим онези еретици на Атон, независимо кой е водачът им.
— Някога всички ние бяхме еретици — изстреля в отговор Пентжу. — Не си ли спомняш, генерале. Преди години, когато Ехнатон управляваше от великия Ахетатон, ние всички бяхме част от обкръжението му, всички го подкрепяхме, всички забогатяхме и затлъстяхме.