— Чичо Маху, ти заминаваш? Ще се срещнеш ли с хетите? — започна Тутанкамон. — Те наистина ли са с дълга коса, жестоки папагалски лица и говор като птиче цвъртене? — изцъка с език, за да ми покаже той.
— Така се говори, Ваше величество, но по-важно сега е — настоях аз — дали ти си добре?
— Джарка! — усмихна се на помощника ми Тутанкамон. — Ти си от племето хабиру, нали? Генерал Рамзес често ме разпитва за твоя народ, така че накарах чичо Ай да ми разкаже всичко за тях. Казват — замига бурно той, — че оттам баща ми е научил — тук гласът му премина в шепот — всичко за Атон. Вярно ли е, чичо Маху? Наистина ли баща ми е жив и се крие в някоя пещера в Ханаан, след като е разбрал, че той не е месията?
— Шшт! — намеси се бързо Анхесенамон.
— Не, не — вдигна ветрилото си срещу мухи властно той, после вдигна глава и нареди на държачите на ветрила, държачите на царските сандали, царския парфюмер и другите лакеи да се отдалечат още.
— Божия баща Ай — прошепна той — твърди, че баща ми е завещал тайно познание за Атон, Единствения бог, също и за Великия месия, който ще дойде. Оставил го е на някакви хора, наречени Пазителите. Кои са те, чичо Маху, кои са Пазителите?
Джарка се размърда неспокойно зад мен. Тутанкамон може и да имаше пристъпи, душата му може би понякога изпадаше в заблуда, но той бе проницателен и решителен. Беше бръкнал в самата рана. Ехнатон бе преобърнал всичко с главата надолу, бе обявил новия Бог, построил нов град и разтресъл Египет из основи. След като обаче голямата чума бе помела новия му град, а царицата му бе изпаднала в немилост, той бе изчезнал. Дали беше оцелял в Ханаан? Дали кроеше планове за завръщането си? Години по-рано генералите Хоремхеб и Рамзес без съмнение го подкрепяха. Веднага след неговото падение, те се бяха върнали към старите порядки. Което е по-важно обаче, те искаха да унищожат всичко, свързано с Атон, да го изкоренят завинаги.
Знаех, че генерал Рамзес тайно събира информация за хабиру и техните легенди за месията. Аз също бях изучавал това племе. Бях научил историята им, как племето хабиру и кланът исраар един ден ще напуснат Египет, за да се заселят в онази земя от мед и мляко, Ханаан! Разбира се, Египет никога нямаше да позволи това да се случи. Всеки опит да се измъкне Ханаан от управлението на фараона би се сблъскал с яростен отпор. От Ханаан към Египет се изливаха буквално реки от налози, драгоценни камъни, метали и, преди всичко, дървесина за сградите, дворците и корабите на Египет. Аз се ужасявах от това, че ако генерал Рамзес научи всичко, щеше да убеди хората, че Египет отглежда змия в пазвата си. Това щеше да доведе до прочистване, с цел да бъдат унищожени всички хабиру и исраар, да бъдат изкоренени и заличени от земята. Ако това се случеше, Джарка, прекрасната му съпруга Мерт и децата им щяха да загинат. Нищо чудно, че при тази среща в Градината на Белия лотос Джарка издаде неспокойствието си, а дори и Анхесенамон бе престанала да се цупи. Всички членове на Царския кръг знаеха какво става, но малцина се осмеляваха да го изрекат на глас. И как биха могли? Самият Ай и семейството му бяха от племето хабиру, а същевременно генерал Рамзес не разполагаше с достатъчно сила, за да отправи това предизвикателство, не и докато Тутанкамон управлява.
— Ваше величество — отвърнах с весел глас в опит да разсея напрежението, — и аз съм чувал подобни разкази, но наистина не знам дали са истина, или просто легенда — скрих лъжата си зад една усмивка аз. — Да, чувал съм и за познанието, оставено от баща ви у хора, наречени Пазачите, но кои са те — продължих аз забързано, поклащайки глава — не знам.
Тутанкамон се облегна назад и потри слепоочието си; все още детското му чело бе смръщено от разочарование.
— В такъв случай трябва да заминеш, чичо Маху. Фараонът ти желае добро.
— Живот, здраве и благословия, о, Божествени.
Притиснах отново чело в столчето му за краката и се изправих.
— Сбогом, чичо Маху.
— Пази се! — усмихна ми се нагло Анхесенамон.
Отдалечих се, без да се обръщам, после вдигнах поглед към Тутанкамон. Той ме гледаше тъжно. Поклоних се и се обърнах. Както би разбрал познавачът на човешките сърца, аз оставях една сърна сред чакалите. Тогава за последен път го видях жив.
— Къде сме тръгнали? — попита с изопнато от гняв лице Джарка, докато нашата бойна баржа с нос във формата на лъвска глава и кърма, изобразяваща сокола на Хор, поемаше по течението.
Гребците подеха песен, подпрени на греблата и вперили поглед в огромното синьо платно, което се разгъваше, за да разкрие златната овнешка глава на Амон Ра. Тежката миризма от речната тиня се смесваше с тази на умиращата риба в рибарските лодки и другите дребни съдове, които подскачаха около нас като черупки. От другата страна се носеше смрадта от кошарите за маймуни и газели на пристанището; освен тях група джуджета Данга, облечени в шарени парцали, се въртяха във вихъра на бурен танц под музиката на лири и цимбал. Сетих се за Хоремхеб, който обичаше да държи джуджета в свитата си, макар и не толкова открито сега, когато беше Главен писар на Войските, Главнокомандващ на египетската армия.