През цялото време Деблас не продума. Но един мускул играеше по бузата му, а погледът му не се спираше на едно място.
— Забележителна история, лейтенант — намеси се адвокатът. — Но си остава само това — история. Предположение. Отчаян опит на полицията да излезе от затрудненото положение и да се покаже пред пресата и жителите на Ню Йорк. И, разбира се, моментът е избран отлично — тези смешни и провокационни обвинения да бъдат отправени срещу сенатора точно когато той поставя за разискване закона за нравствеността.
— Как се спряхте на другите две? Как избрахте Лола Стар и Джорджи Касъл? Вече набелязали ли сте си четвъртата жертва, петата, шестата? Смятате ли, че след това щяхте да спрете? Щяхте ли да имате сили да го направите, когато това ви е карало да се чувствате толкова могъщ и непобедим?
Деблас вече не беше зачервен. Беше посивял, дишането му бе мъчително, от гърдите му се изтръгваха хрипове. Когато отново посегна към чашата, ръката му се разтрепери и той я изпусна на пода.
— Разпитът приключи. — Адвокатът стана и помогна на Деблас да се изправи. — Клиентът ми е с крехко здраве. Необходима му е незабавна медицинска помощ.
— Клиентът ви е убиец. Ще получи необходимата помощ в наказателната колония през остатъка от живота си. — Тя натисна един бутон. Вратата на залата за разпит се отвори и влезе един войник. — Извикайте лекар — нареди тя. — Сенаторът се чувства малко напрегнат. Ще става още по-лошо — предупреди тя и се обърна към Деблас: — Още не съм започнала.
Два часа по-късно, след като бе подредила в папка докладите и се бе срещнала с прокурора, Ив се опитваше да се промъкне през задръстването. Бе прочела голяма част от дневниците на Шарън Деблас. Сега трябваше да се откъсне от мислите си за извратения мъж и младото момиче, което той бе превърнал в жена, неуравновесена като него самия.
Ив знаеше, че това лесно би могло да бъде нейната история. Човек трябваше да направи своя избор — онова, което бе избрала Шарън, я бе погубило.
Искаше да се разтовари, да прехвърли събитията стъпка по стъпка с някого, който щеше да я изслуша, подкрепи и разбере. Някой, който поне за кратко щеше да застане между нея и сенките от миналото й. И онова, което е могло да се случи.
Подкара колата към Рурк.
Когато телефонът в колата й иззвъня, тя се помоли да не я викат обратно в службата.
— Далас слуша.
— Здрасти, хлапе. — Умореното лице на Фийни се появи на екрана. — Току-що изгледах дисковете с разпита. Добре си се справила.
— Бих отишла и по-далеч, ако не трябваше да се боря с проклетия адвокат. Ще пречупя Деблас, Фийни. Кълна ти се.
— Сигурен съм. Залагам на теб. Но трябва да ти кажа нещо не особено приятно. Деблас има проблеми със сърцето.
— Господи, няма да ни избяга, нали?
— Не, дадоха му лекарства. Носи се слух, че ще повторят лечението следващата седмица.
— Добре — отдъхна си тя. — Искам да живее дълго. В затвора.
— Имаме силни доказателства. Прокурорът е готов да те похвали, но междувременно пуснаха Деблас.
Тя удари спирачки. Зад нея прозвучаха пронизителни клаксони, които я принудиха да паркира на ъгъла на Десета улица и да задръсти платното за обръщане.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?
Фийни премига съчувствено.
— Освободен е под гаранция. Нали разбираш: сенатор на САЩ, посветил живота си на патриотичния дълг; солта на земята, добро сърце, а има и съдия на разположение.
— По дяволите! — Тя задърпа косата си, докато болката се изравни с чувството на безсилие. — Ние го обвиняваме в убийство по три параграфа. Прокурорката каза, че няма да приеме гаранция.
— Тя беше сразена. Адвокатът на Деблас произнесе такава реч, че можеше да накара и камъните да се разплачат, а мъртвите да се изправят в гробовете си. Деблас вече е в Източен Вашингтон, за да си почива според препоръката на доктора. Разпитите са прекратени за следващите тридесет и шест часа.
— По дяволите! — Тя удари волана с длан. — Няма значение — мрачно добави тя. — Може да се преструва на болен възрастен държавник, ако иска, може да танцува степ в мемориала на Линкълн, но той е в ръцете ми!
— Командирът се притеснява, че отсрочката ще даде възможност на Деблас да задвижи връзките си. Иска да отидеш при прокурора и отново да отработите всичко утре в осем часа сутринта.
— Ще бъда там. Фийни, той няма да ни се измъкне.
— Трябва да си сигурна, че добре си затегнала примката, хлапе. Ще се видим в осем.
— Да. — Напълно побесняла, тя отново се включи в движението. Помисли да се прибере вкъщи и да се зарови из доказателствата, но вече бе на пет минути от дома на Рурк, Ив предпочете да го използва като слушател.