Бе убедена, че ще се съгласи да играе ролята на опонент. И да я успокои, така че да разсъждава, без бушуващите чувства да й пречат. Не биваше да позволява да й пречат, не биваше непрекъснато да си представя Катрин. Срама, страха и вината.
Много трудно беше да се освободи от тях. Знаеше, че иска Деблас да плати както за Катрин, така и за трите мъртви жени.
След проверката на портала влезе и бързо зави по алеята. Сърцето й заби като лудо, докато се изкачваше по стълбите. Глупачка, упрекна се тя. Приличаше на разгонена тийнейджърка. Но се усмихна, когато Съмърсет отвори вратата.
— Трябва да видя Рурк — каза тя, като се промъкна край него.
— Съжалявам, лейтенант. Рурк не е вкъщи.
— О! — Усещането за празнота я накара да се почувства смешна. — Къде е?
Лицето на Съмърсет остана безизразно.
— Мисля, че има делова среща. Трябваше да отмени важно пътуване до Европа и остана да работи до късно.
— Добре. — Котаракът се втурна по стъпалата и веднага започна да се гали в краката й. Тя го прегърна и го почеса по корема. — Кога ще се прибере?
— Това си е негова работа. Не е длъжен да ме уведомява.
— Виж какво, приятелче, не съм принуждавала Рурк да прекарва скъпоценното си време с мен. Така че най-после свали картите и ми обясни защо винаги, когато се появя тук, се държиш така кретенски, сякаш съм някакъв натрапник?
Лицето на Съмърсет пребледня от изненада.
— Не съм свикнал с груби маниери, лейтенант Далас. За разлика от вас.
— На мен ми прилягат.
— Права сте. — Съмърсет изпъна гръб. — Рурк е мъж с изискан вкус и стил. Освен това е влиятелен. Общува с крале и президенти. Придружава жени с безупречно потекло и възпитание.
— А аз нямам нито знатен произход, нито възпитание. — Тя би се изсмяла, ако стрелата не бе попаднала точно в целта. — Изглежда дори мъж като Рурк понякога харесва невъзпитаните жени. Кажи му, че съм взела котарака — заяви тя и си тръгна.
Каза си, че Съмърсет е безподобен сноб. А мълчаливият интерес на котарака, докато завиваше по пътя, я успокои. Не се нуждаеше от одобрението на някакъв си тесногръд иконом. Котаракът сякаш мислено я подкрепи, премести се в скута й и започна да пристъпя по бедрата й.
Тя се намръщи, когато ноктите му се забиха в крака й, но не го отмести.
— Май трябва да ти измислим име. Никога не съм имала домашен любимец — промърмори тя. — Не зная как те е наричала Джорджи, но ще започнем на чисто. Не се безпокой, няма да е Пухи, а нещо по-мъжко.
Тя влезе в гаража, паркира и видя жълтата светлина, която мигаше на стената над нейното място. Предупреждаваше я, че е закъсняла с наема за паркинга. Ако светлината станеше червена, щеше да се включи преградата и край.
Тя изруга наум. Не й бе останало време да плати сметките, а сега осъзна, че трябваше да прекара поне една вечер, за да подреди бъркотията в банковата си сметка.
Грабна котарака под мишница и се приближи към асансьора.
— Може би Фред. — Наведе се и погледна в непроницаемите му очи. — Не, не ти отива Фред. Господи, сигурно тежиш десет кила. — Намести чантата си и влезе в асансьора. — Ще трябва да помислим за името ти, Дундьо.
В мига, в който го пусна в апартамента си, той изчезна в кухнята. Ив прие съвсем сериозно задълженията си на стопанка на домашен любимец, хем по този начин щеше да отложи досадните сметки. Занесе му чинийка мляко и изостанала китайска храна, която леко се бе вмирисала.
Котаракът явно не беше много придирчив към храната и се нахвърли лакомо върху яденето.
Тя се загледа в него и се замисли. Къде ли беше Рурк? Имаше нужда от него. Още нещо, върху което трябваше да помисли.
Не знаеше колко сериозно да приеме думите му, че е влюбен в нея. За различните хора любовта имаше различно значение. Никога през живота си не бе обичала.
Наля си чаша вино, но не отпи, а само го гледаше намръщено.
Изпитваше някакво чувство към Рурк. Нещо ново и силно, което я караше да се чувства неловко. По-добре да остави нещата такива, каквито са. Прибързаните решения често водеха до разкаяние.
Защо, по дяволите, той не си беше вкъщи?
Тя отмести недокоснатото вино и прокара ръка през косата си. Това е най-големият проблем, когато, се привържеш към някого. Човек се чувства самотен при отсъствието му.
Припомни си, че я чака работа. Трябваше да приключи с делото и да уреди личните си сметки. Можеше да си вземе и една гореща вана, която да отнеме част от напрежението й, преди да се подготви за предстоящата среща с прокурора.