Остави котарака да похапва и се отправи към спалнята. Забавените й от измерителния ден инстинкти се задействаха прекалено късно.
Ръката й хвана оръжието, преди да е уловила напълно движението. Но после бавно се отпусна, когато съзря дългата цев на револвера.
Колт — помисли си тя. Четирийсет и пети калибър. Използван някога при покоряването на Американския запад. Можеше да изстреля шест патрона последователно.
— Така няма да помогнеш на шефа си, Рокман.
— Не съм съгласен. — Той пристъпи иззад вратата и опря дулото в сърцето й. — Извади бавно оръжието си, лейтенант. Пусни го на земята.
Тя не откъсваше очи от него. Лазерът беше бърз, но не по-бърз от заредения за стрелба колт. От такова разстояние щеше да й направи огромна дупка. Тя пусна оръжието.
— Ритни го към мен. О! — Той се усмихна, когато ръката й се плъзна към джоба й. — Пейджърът. Предпочитам това да си остане между нас двамата. Добре — каза той, когато устройството падна на пода.
— Някои хора биха се възхитили на лоялността ти към сенатора, Рокман. Аз смятам, че си глупак. Едно е да лъжеш, за да му осигуриш алиби, а съвсем друго — да заплашваш полицейски служител.
— Ти си изключително умна жена, лейтенант, но правиш големи грешки. В случая не става дума за лоялност. Искам да си свалиш якето.
Тя действаше бавно, без да откъсва очи от него. Когато свали якето от едното си рамо, задейства записващото устройство в джоба му.
— Ако не ме държиш на прицел заради лоялността ти към Деблас, за какво тогава?
— За самосъхранение и удоволствие. Надявах се да ми се отдаде възможност да те убия, лейтенант, но не знаех как да го вместя в плана.
— В кой план?
— Защо не седнеш? На леглото. Свали си обувките и ще си побъбрим.
— Обувките ли?
— Да, моля те. Това ще бъде първата и, сигурен съм, единствената възможност да обсъдим какво съм постигнал. Обувките ти!
Тя седна, като избра мястото най-близо да свръзката й.
— Целият план сте го изработили заедно с Деблас, нали?
— Искаш да го съсипеш. Той можеше да стане президент и евентуално председател на Световната федерация на нациите. Приливът приближава и той можеше да го използва и да седне в Овалния кабинет.
— А ти до него.
— Разбира се. А двамата заедно бихме могли да поведем нацията и целия свят в нова посока. Правилната посока. Със силна отбрана и здрав морал.
Тя действаше бавно, свали едната си обувка и започна да развързва другата.
— Отбрана. Като на старите ти приятели от Сейфнет?
Той се засмя, а очите му просветнаха.
— Страната твърде дълго време се ръководи от дипломати. Генералите ни обсъждат и преговарят, вместо да издават заповеди. С моя помощ Деблас щеше да промени това. Но ти си решена да го унищожиш, а с него ще завлечеш и мен. Сега вече няма шанс да стане президент.
— Той е убиец, изнасилва деца…
— Той е сенатор — прекъсна я Рокман. — Няма да можеш да го осъдиш.
— Ще бъде съден и признат за виновен. Моята смърт няма да предотврати това.
— Не, но ще унищожи твоите обвинения — посмъртно и за двете страни. Преди по-малко от два часа оставих сенатор Деблас в кабинета му в Източен Вашингтон. Бях до него, когато избра магнум 457 — един много мощен пистолет. Наблюдавах го, когато налапа цевта и умря като патриот.
— Божичко! — Призля й, когато си представи картината. — Самоубийство!
— Воин, който пада върху меча си. — В гласа на Рокман се долавяше възхищение. — Казах му, че това е единственият начин и той се съгласи. Никога не би изтърпял унижението. Когато открият неговото и твоето тяло, репутацията на сенатора отново ще е безупречна. Ще се докаже, че е умрял няколко часа преди теб. Не би могъл да те убие, а тъй като методът ще е точно както при другите убийства и както бе обещано, ще последват още две, доказателствата срещу него вече няма да имат значение. Ще му бъде отдадена нужната почит. Ще заведа дело за обида и позор и ще заема мястото му.
— Това не ти е политика, по дяволите! — Тя се изправи, готова за удара. Беше благодарна, че не използва пистолета, а опакото на ръката си. Завъртя се и се строполи върху нощното шкафче. Чашата, която бе оставила там, се разби на пода.
— Ставай!
Тя леко изстена. Наистина бузата й пламтеше и болката замъгляваше погледа й. Надигна се, извърна се, като внимаваше да закрива с тялото си свръзката, която беше включила ръчно.
— С какво ще ти помогне убийството ми, Рокман?
— Доста ще ми послужи. Ти беше острието на разследването. Имаш любовна връзка с мъжа, който беше първият заподозрян. Репутацията и мотивите ти ще бъдат поставени под съмнение след твоята смърт. Голяма грешка е предоставянето на власт в ръцете на една жена.