Ив избърса кръвта от устата си.
— Май не обичаш жените, а, Рокман?
— И от тях има някаква полза, но в края на краищата всички са курви! Може и да не си продала тялото си на Рурк, но той те е купил. Убийството ти всъщност няма да наруши модела, който съм създал.
— Ти ли си го създал?
— Нали не вярваше, че Деблас е способен да планира и проведе тази безупречно изпипана серия от убийства? — Той изчака, докато се убеди, че тя го разбра. — Да, той уби Шарън. Импулсивно. Не съм сигурен дали изобщо го е замислял. После се изплаши. — Значи си бил с него, когато я е убил.
— Чаках го в колата. Винаги го придружавах при срещите му с нея. Аз шофирах, защото се доверяваше единствено на мен.
— Собствената му внучка. — Ив не посмя да се обърне, за да се увери, че разговорът се предава. — Не те ли отвращава това?
— Тя ме отвращаваше, лейтенант. Тя използваше слабостта му. Всеки мъж си има някоя слабост, но тя я използваше и го заплашваше. След като умря, разбрах, че така е най-добре. Иначе щеше да изчака, докато стане президент, и после щеше да му забие ножа.
— Така че му помогна да заличи следите.
— Разбира се. — Рокман повдигна рамене. — Радвам се, че ни се отдаде тази възможност. Жалко, че не можах да се възползвам от услугите й, но ще наваксам с теб.
Егото, припомни си тя. Не само интелигентност, но его и суета.
— Трябвало е да действаш бързо — отбеляза тя. — И си се справил превъзходно.
— Да. — Усмихна се още по-широко. — Той ми се обади в колата и ми каза да се кача бързо. Беше обезумял от страх. Ако не го бях успокоил, вероятно планът й да го съсипе щеше да успее.
— Обвиняваш ли я?
— Тя беше курва. Мъртва курва. — Той сви рамене, но продължаваше да стиска пистолета. — Дадох му успокоително и почистих бъркотията. Обясних му, че Шарън трябва да стане част от цял един план. Да използваме слабостите й, избора на професията. Беше проста работа да се фалшифицират дисковете. Увлечението на сенатора да записва сексуалните си похождения ми даде идеята за модела.
— Да — каза тя през стиснати устни. — Много хитро.
— Изчистих мястото и пистолета. Беше проявил достатъчно разум, за да използва нерегистрирано оръжие, затова го оставих. И това използвах като част от модела на убийствата.
— Значи си ги използвал — тихо каза Ив. — И него, и Шарън.
— Само глупаците пропускат предоставените им възможности. След като си тръгнахме, му разкрих плана си. Използвахме връзките на Симпсън, за да окажем натиск и да получим информация. Жалко, че сенаторът ми каза твърде късно за дневниците й. Налагаше се да рискувам и да се върна. Но както вече знаем, тя ги бе скрила.
— Ти си убил Лола Стар и Джорджи Касъл. Убил си ги, за да прикриеш първото престъпление.
— Да. Но за разлика от сенатора, това ми достави удоволствие. От началото до края. Просто трябваше да подбера имената им и мястото на действие.
В този миг й беше малко трудно да се зарадва, че тя се оказа права, а не компютърът. Убийците действително бяха двама.
— Ти не си ги познавал! Изобщо не си ги познавал?
— А трябваше ли? — засмя се той. — Нямаше никакво значение кои са те. Интересуваше ме само едно — с какво се занимават. Курвите ме дразнят. Жените, които разтварят краката си, за да използват мъжките слабости, ме дразнят. И ти ме дразниш, лейтенант.
— А дисковете? — Къде, по дяволите, се бавеше Фийни? Защо дежурната част не нахлуваше през вратата й. — Защо ми ги изпрати?
— Харесваше ми как се въртиш наоколо като мишка, надушила сиренето. Жена, която си мисли, че може да разсъждава по мъжки. Аз те насочих към Рурк, но ти се поддаде на чара му. Много типично. Разочарова ме. Вълнуваше се, лейтенант, вълнуваше се от убийствата и от смъртта на онова момиче, което не успя да спасиш. Но извади късмет, който сега ще се обърне срещу теб.
Той се приближи до тоалетката, където го очакваше камерата му. Включи я.
— Съблечи се.
— Можеш да ме убиеш — каза тя, а стомахът й се сви. — Но няма да ме изнасилиш.
— Ще правиш каквото ти казвам. Всички го правят. — Той насочи пистолета към корема й. — Другите ги прострелвах първо в главата. Умираха моментално и вероятно безболезнено. Имаш ли някаква представа колко ще те боли, ако те прострелям с четирийсет и пет калибров в корема? Ще ме молиш да те довърша. — Очите му проблеснаха зловещо. — Събличай се!
Ив отпусна ръце. Щеше да изтърпи болката, но не й кошмара. И двамата не забелязаха как котаракът се промъкна в стаята.
— Решавай, лейтенант! — каза Рокман и подскочи, когато котаракът мина между краката му.
Ив се хвърли напред с наведена глава, използвайки ускорението на тялото си, за да го притисне до стената.