Глава двайсета
Фийни се забави на връщане от закусвалнята. В ръката си държеше половин соев хамбургер. Помота се около машината за кафе, като разговаряше с двама полицаи за подробностите около грабежите. Разказваха си различни историйки и Фийни реши, че може да изпие още една чаша кафе, преди да стане късно.
Едва не отмина кабинета си. Представяше си как седи пред телевизора със студена бира в ръка. Ако имаше късмет, съпругата му можеше да му отдели малко внимание.
Но той спазваше навиците си. Надникна в кабинета си, за да се убеди, че компютърът му е изключен. Чу гласа на Ив.
— Хей, Далас, какво те води… — Спря, когато огледа празния си кабинет. — Май много работя — промърмори той и отново я чу.
— Значи си бил с него, когато я е убил.
— Мили Боже!
На екрана се виждаше много малко. Ив беше обърната с гръб и седеше на леглото. Рокман не се виждаше, но гласовете им се чуваха съвсем ясно. Фийни се молеше да не е закъснял, когато се обади на Централата.
Ив чу мяукането на котарака, когато настъпи опашката му, чу, че пистолетът падна на земята. Рокман беше по-висок и по-силен от нея. И твърде бързо се съвзе от удара й. Личеше, че е бил обучаван да се бие.
Тя се бореше ожесточено. Не бе способна да действа хладнокръвно. Използваше зъбите и ноктите си.
Ударът в ребрата спря дъха й. Усети, че пада, и го повлече със себе си. Строполиха се на пода и въпреки че тя се претърколи, той се оказа върху нея.
Звезди изскочиха от очите й, когато главата й се блъсна в пода.
Ръката му стисна гърлото й, като натискаше гръкляна й. Тя посегна към очите му, но не успя да ги достигне и одра бузата му. Той изстена като ранено животно. Ако беше използвал свободната си ръка, за да я удари, тя сигурно щеше да изгуби съзнание, но вместо това Рокман се мъчеше да достигне пистолета. Тя успя да го удари по лакътя и ръката му около гърлото й леко охлаби хватката си. Тя пое дълбоко въздух и заедно с него се опита да хване пистолета.
Но той го достигна пръв.
Рурк пъхна пакета под мишница, докато влизаше в сградата на Ив. Зарадва се, че го бе потърсила. Дано й стане навик. Смяташе да я придума да си вземе няколко почивни дни, след като приключи делото. Притежаваше един остров в Западна Индия и смяташе, че идеята ще й допадне.
Натисна интеркома, усмихвайки се, защото си представи как плуват голи в кристално чистата вода, как се любят под парещите лъчи на слънцето. В този миг до него като че се разтвори адът.
— Махай се от пътя! — Фийни влетя като вихър, следван от дванайсет униформени полицаи. — Полиция!
— Ив! — Рурк пребледня, но успя със сила да се вмъкне в асансьора.
Фийни не му обърна внимание и изрева в пейджъра:
— Завардете всички изходи. Снайперистите да заемат позиции.
Рурк безпомощно стискаше юмруци.
— Деблас ли?
— Рокман! — отвърна му Фийни, като броеше всеки удар на сърцето си. — Хванал я е. Стой настрана, Рурк!
— Няма да стане!
Фийни го изгледа. Не можеше да задели няколко униформени мъже да го задържат, а имаше чувството, че ако се наложи, Рурк ще събори и стената заради Ив.
— Тогава ще правиш каквото ти наредя.
Чуха изстрела, когато вратата на асансьора се отвори.
Рурк беше на две крачки пред Фийни. Блъсна вратата на Ив. Отстъпи, изруга и двамата с Фийни се засилиха отново.
Болката я прониза като лед. После отстъпи място на гнева. Ив заби нокти в ръката, с която държеше пистолета. Лицето на Рокман беше до нейното. А тялото му я притискаше — напомняха пародия на любеща се двойка. Китката му беше хлъзгава от собствената му кръв.
Тя изруга, а той се усмихна.
— Биеш се като жена. — Разтърси глава, за да махне косата от очите си и от издраната буза потече кръв. — Сега ще те изнасиля. Последното нещо, което ще научиш преди смъртта си, е, че не си по-добра от уличниците.
Тя се отпусна. Възбуден от победата си, той разкъса блузата й.
Усмивката му застина, когато тя заби юмрук в устата му. Кръвта закапа върху нея като топъл дъжд. Тя отново го удари, чу как изпука хрущяла на носа му и усети как бликна още кръв. Бърза като змия, тя се освободи.
И отново го удари — заби лакът в челюстта му, прасна го с юмрука в лицето, крещеше и ругаеше, сякаш думите й можеха да го наранят като юмруците й.
Не чу блъскането на вратата. Заслепена от ярост тя обърна Рокман по гръб, възседна го и продължи да го налага с юмруци по лицето.
— Ив. Мили Боже!
Рурк и Фийни едва успяха да я откъснат от Рокман. Тя размахваше юмруци и ръмжеше, докато Рурк не притисна лицето й към гърдите си.