Рурк изплакна марлята и започна да почиства лицето й. Отдъхна си с облекчение, когато откри, че повечето от кръвта не беше нейна. Устните й бяха разцепени, лявото й око вече се подуваше. А едната й скула беше посиняла. Той успя да си поеме въздух.
— Имаш много рани.
— И друг път ми се е случвало. — Лекарството започваше да действа и да облекчава болката й. Тя само се усмихна, когато той я съблече до кръста и започна да проверява дали няма други рани. — Имаш страхотни ръце. Обичам да ме докосваш. Никой не ме е докосвал така. Казвала ли съм ти го вече?
— Не. — Утре едва ли щеше да си спомня какво е говорила сега. Но той щеше да й напомни.
— И си толкова красив. Толкова красив — повтори тя и вдигна кървящата си ръка към лицето му. — Чудя се какво търсиш тук?
Той хвана ръката й и нежно я превърза.
— И аз си задавам същия въпрос.
Тя се усмихна глупаво и се отпусна. „Трябва да напиша доклада си“, помисли си тя. Скоро.
— Смяташ ли, че ще излезе нещо от нашата връзка? Рурк и ченгето?
— Трябва да проверим. — Имаше много драскотини, но синината около ребрата й го безпокоеше най-много.
— Добре. Сега може ли да си легна? Може ли да отидем у вас, защото Фийни ще изпрати хора да снимат и да разчистват. Искам малко да подремна, преди да напиша доклада си.
— Отиваме в най-близката клиника.
— Не. Ох! Не мога да ги понасям. Болници, поликлиники, лекари. — Тя му се усмихна подкупващо и протегна ръце. — Нека да спя в леглото ти, Рурк? Става ли? В голямото легло, точно под небето.
Тъй като нямаше нищо друго под ръка, той свали якето си и я загърна с него. После отново я вдигна, а главата й се отпусна върху рамото му.
— Не забравяй Галахад. Котаракът спаси живота ми. Кой би предположил?
— Значи ще яде черен хайвер през всичките си девет живота. — Рурк щракна с пръсти и котаракът доволен го последва.
— Вратата е счупена — възкликна Ив, когато Рурк я заобиколи. — Хазяинът ще се ядоса, но аз знам как да се справя с него. — Тя целуна врата на Рурк. — Радвам се, че всичко приключи — каза тя с въздишка. — Радвам се, че си тук. Ще ми е приятно да останеш.
— Можеш да си сигурна в това. — Той леко се наведе, за да вдигне пакета, който беше изпуснал в коридора, докато бягаше към вратата й. Вътре имаше прясно кафе. Щеше да му трябва, за да я подкупи, когато утре се събудеше в болничното легло.
— Тази нощ не искам да сънувам — промърмори тя и се унесе.
Той влезе в асансьора, а котаракът го последва.
— Няма — каза той и прилепи устни до косата на Ив. — Тази нощ няма да сънуваш.