Гледката не беше приятна. В съзнанието на Ив смъртта рядко бе спокойно религиозно преживяване. Тя беше ужасният край, който не правеше разлика между светец и грешник. Но това тук бе потресаващо, сякаш сцената умишлено е била нагласена с цел да шокира.
Леглото беше огромно, застлано с нещо, което по всяка вероятност бяха истински сатенени чаршафи с цвят на зрели праскови. Малки приглушени светлини осветяваха средата, където голата жена бе потънала в нежната извивка на люлеещия се дюшек.
Дюшекът се поклащаше неприлично с плавни, пробягващи като вълни, движения в ритъма на програмирана музика, която тихо се носеше откъм панела, отделящ леглото от стената.
Така както бе застинала, тя бе красива — изваяно лице, обрамчено от разбъркана червена коса с огнени отблясъци, смарагдови очи, взиращи се със стъклен блясък в покрития с огледала таван, дълги, млечнобели крайници, които, нежно полюшвани от движенията на леглото, извикваха в съзнанието образи от „Лебедово езеро“.
Но те не бяха нагласени така, че да се подчертае красотата им, а бяха разтворени неприлично и тялото на мъртвата жена оформяше един хиксообразен център на смъртта върху леглото.
Имаше дупка в челото, в гърдите и трета, която зееше ужасяващо между разтворените й бедра. Лъскавите чаршафи бяха опръскали с кръв, виждаше се и цяла локва, както и засъхнали капки и петна.
Кървави пръски имаше и по лакираните стени — като рисунки на смъртта, надраскани от някое зло дете.
Толкова много кръв не се виждаше всеки ден, а и миналата вечер й бе дошла в повече, затова не успя да възприеме сцената така хладнокръвно, както й се искаше.
Преглътна с мъка и се помъчи да изличи натрапчиво появяващия се образ на малкото дете.
— Направи ли видеозапис?
— Да.
— Тогава изключи това проклето нещо. — Тя си отдъхна, когато Фийни намери бутоните и спря музиката. Леглото забави движенията си и престана да се люлее. — Раните — промърмори Ив и пристъпи, за да ги изследва отблизо. — Прекалено чисти са за нож, но плътта е твърде разкъсана, за да са от лазер. — И изведнъж се сети — старите учебни филми, старите филми на видеото, старата порочност.
— За Бога, Фийни, тези рани приличат на рани от куршум.
Фийни бръкна в джоба си и извади запечатан плик.
— Който го е направил, е оставил и сувенир. — Той подаде плика на Ив. — Антика като тази вероятно върви по осем-десет хиляди за законна колекция и два пъти по толкова на черния пазар.
Ив гледаше като хипнотизирана и въртеше в ръката си запечатания револвер.
— Тежък е — каза тя като че на себе си. — И голям.
— Калибър трийсет и осем — поясни Фийни. — Първият, който виждам на живо, а не в музей. Този е „Смит енд Уесън“, модел десет, синя стомана. — Той го погледна с възхищение. — Истинско класическо парче, използван е като стандартен полицейски пистолет в края на двайсети век. Спрели са го от производство около двайсет и втора — двайсет и трета година, когато е гласувана забраната за използвано на огнестрелни оръжия.
— Ти си паметта на историята. — Това обясняваше и причината, поради която беше с нея. — Изглежда нов. — Тя помириса през торбичката и долови мирис на масло и барут. — Някой се е отнасял много грижливо към него. Стомана, изстреляна в плътта — рече тя и върна плика на Фийни. — Грозна смърт. За десетгодишната си служба в отдела за първи път виждам подобно нещо.
— А аз за втори. Преди около петнайсет години в югоизточната част на града на едно парти някакъв мъж беше прострелял пет души с двайсет и две калибров, преди да разбере, че не е играчка. Страхотна гледка.
— Игри и забавления — измърмори Ив. — Ще проверим колекционерите, трябва да открием колко души притежават нещо подобно. Някой може да е съобщил за кражба.
— Възможно.
— Но по-вероятно да е купен на черния пазар. — Ив отново хвърли поглед към тялото. — Ако е в бизнеса от няколко години, би трябвало да има дискове, сведения за клиентите, списък с имената им. — Тя се намръщи. — Но тъй като работим по „Код пет“, сама ще трябва да направя проверката. Това не е обикновено сексуално престъпление — въздъхна тя — и който го е извършил, се е постарал. Античното оръжие, самите рани сякаш са правени с линия по дължината на тялото, светлините, позата. Кой се е обадил да съобщи?
— Убиецът — Фийни изчака, докато тя вдигне поглед към него. — От тук. Обадил се в участъка. Виждаш ли как светлината от леглото е насочена в лицето й? Единствено то се вижда. Само видеозапис, никакъв звук.
— Голям майстор — въздъхна Ив. — Хитър, арогантен и самоуверен мръсник. Най-напред се люби с нея, обзалагам се, че е така, а после става и стреля. — Тя вдигна ръка и прицелвайки се, започна да брои: — Едно, две, три.