Камерата започна да предава в по-близък план, представяше тялото панорамно в зловещи детайли. После, чрез магията на видеото, Деблас застина в позата, в която Ив я бе видяла за пръв път — с разтворени в безупречен хикс крака и ръце върху напоените с кръв чаршафи. Картината завършваше с графичен пласт.
Втория път изгледа записа по-спокойно. Или поне така си въобразяваше. Този път Ив забеляза една едва забележима грешка на камерата след първия изстрел — бързо и тихо ахване. Превъртя записа — проследи внимателно всяка дума, всяко движение, надявайки се да намери някаква улика. Но той беше твърде хитър, за да допусне подобно нещо. И двамата го знаеха.
Той като че държеше тя да разбере колко е добър. Колко е хладнокръвен.
Искаше тя да разбере, че той е наясно къде може да я намери. Щом си поиска.
Ив цялата се разтрепери и стана. Вместо кафето, за което бе копняла до преди малко, тя извади бутилка вино от малката хладилна камера и си наля половин чаша.
Изпи я на един дъх, обеща си другата половина след малко и после решително набра кода на командира си.
Обади се съпругата му и по пробляскващите диамантени обици и безупречната прическа Ив предположи, че е прекъснала един от прочутите й приеми.
— Тук лейтенант Далас, госпожо Уитни. Извинете за безпокойството, но трябва спешно да говоря с командира.
— Имаме гости, лейтенант.
— Съжалявам, госпожо. — Гадната политика, помисли си Ив и неохотно се усмихна. — Спешно е.
— Както всеки път, нали?
Цели три минути преди Уитни да се появи, машината издаваше обичайните при изчакване тонове, но за щастие не й пусна нито противния музикален фон, нито последните новини.
— Далас, какво има?
— Шефе, трябва да изпратя нещо по някоя от кодираните линии.
— Надявам се да е нещо наистина спешно, Далас. Иначе жена ми ще ме убие.
— Да, сър. — Полицаите, помисли си тя, докато се приготвяше да изпрати образа към монитора му, не трябва да се женят.
Стисна треперещите си ръце и зачака. Когато образите се появиха за втори път, тя отново започна да наблюдава, без да обръща внимание на болезненото свиване на стомаха си. Щом свърши, на екрана се появи Уитни. Погледът му бе мрачен.
— Откъде имаш това?
— Той ми го е изпратил. Когато се върнах от участъка, дискът ме чакаше тук, в апартамента. — Гласът й бе равен и загрижен. — Той знае коя съм, къде съм и какво правя.
За миг Уитни замълча.
— Утре в седем ще те чакам в кабинета ми. И не забравяй диска, лейтенант.
— Да, сър.
След изключване на връзката тя свърши две неща, които инстинктът й диктуваше: направи си копие от диска и си наля още една чаша вино.
Събуди се в три, трепереща и потна, опитвайки се отчаяно да си поеме дъх и да изкрещи. С дрезгав глас заповяда лампите да се включат, а после от гърлото й излезе задавено ридание. В мрака сънищата винаги изглеждат по-страшни.
Лежеше по гръб и потреперваше. Този беше по-ужасен, много по-ужасен от всеки друг, който бе сънувала досега.
Беше убила мъжа. Нима имаше друг избор? Той беше толкова дрогиран, че въобще не схващаше ужаса на онова, което върши. За Бога, тя се бе опитала да го спре, но той просто продължаваше да настъпва, с онзи налудничав поглед в очите и с ножа, от който капеше кръв.
Момиченцето вече бе мъртво. Ив с нищо не можеше да му помогне. Нали, Боже, нали не е възможно детето да бъде спасено? Моля те, Господи!
Малкото, насечено на парчета телце, обезумелият мъж с ножа, от който капеше кръв. Погледът в очите му, когато бе стреляла в него, а после животът бе угаснал и в тях.
Но това далеч не бе всичко. Не и този път. Този път той отново я бе навестил. Тя беше гола, коленичила в басейн от сатен. Ножът се бе превърнал в пистолет, държеше го мъжът, чието лице бе изучавала преди няколко часа. Мъжът, наречен Рурк.
Беше се усмихнал и тя го бе пожелала. Тялото й бе пламнало от ужас и сексуална възбуда, дори след като бе стрелял в нея. В главата, в сърцето и в слабините.
И през цялото време отнякъде момиченцето, горкото дете, бе молело за помощ.
Твърде изтощена, за да се пребори с тези видения, Ив се обърна по корем, зарови лице във възглавницата и заплака.
— Лейтенант. — Точно в седем сутринта командирът Уитни направи знак на Ив да седне. Независимо че от дванайсет години бе началник, или тъкмо поради това, той имаше проницателен поглед.