От другата страна на детската площадка имаше двуетажна сграда с фасада от пясъчник, със зала за организирани събития на горния етаж и огромна тераса с гледка към океана. Госпожа Пондър бе ходила там по няколко повода: беседа от местен историк; обяд, организиран от „Приятели на библиотеката“. Много красива зала. Понякога бивши ученици организираха там сватбените си празненства. Точно там щеше да се проведе и училищната викторина. Набираха средства за закупуване на „интерактивни дъски“, каквото и да означаваше това. Госпожа Пондър, естествено, също бе поканена. Близостта до училището ѝ даваше някакъв странен почетен статут, макар че никое от децата или внуците ѝ не го бе посещавало. Тя учтиво отказа поканата. Намираше за безсмислени училищните събития, на които не присъстваха ученици.
В същата зала децата провеждаха седмичното си училищно събрание. Всеки петък сутрин госпожа Пондър се настаняваше в стаята за шиене с чаша английски чай и джинджифилова бисквита. Детските песни, които се носеха от втория етаж на сградата, винаги я разплакваха. Тя по принцип не вярваше в Бог, с изключение на миговете, когато чуваше деца да пеят.
Сега нямаше песни.
Госпожа Пондър чуваше единствено ругатни. Не се преструваше на светица относно използването на груб език — най-голямата ѝ дъщеря псуваше като каруцар, — но беше тревожно и смущаващо да слуша как някой крещи до безумие онази конкретна нецензурна дума, и то на място, което обикновено преливаше от детски смях и радостни викове.
— Всички ли сте пияни? — попита тя.
Осеяният с дъждовни капки прозорец гледаше точно към входа на сградата, откъдето внезапно започнаха да се изсипват тълпи хора. Сензорните лампи огряваха павираната площ около входа като сцена, подготвена за представление. Облачета мъгла засилваха драматичния ефект.
Беше странна гледка.
Родителите от Начално училище „Пириуи“ имаха необяснима слабост към маскени балове. Сякаш обикновената викторина не им беше достатъчна — от поканата ставаше ясно, че нечия умна глава бе решила темата да е „Одри и Елвис“, което значеше, че всички жени трябваше да се облекат като Одри Хепбърн, а мъжете — като Елвис Пресли. (Още една причина за госпожа Пондър да отклони поканата. Тя ненавиждаше маскени балове.) Очевидно най-предпочитаната Одри Хепбърн бе тази от „Закуска в Тифани“. Всички жени носеха дълги черни рокли, бели ръкавици и перлени огърлици. Мъжете пък бяха избрали да почетат по-късния Елвис. Всички носеха лъскави бели гащеризони, блестящи скъпоценни камъни и дълбоки деколтета. Жените изглеждаха прекрасно. Горките мъже изглеждаха ужасно нелепо.
Докато госпожа Пондър наблюдаваше, един Елвис удари друг с юмрук в челюстта. Той се олюля и залитна назад към една Одри. Други двама Елвисовци го уловиха и го издърпаха встрани. Една Одри зарови лице в ръцете си и извърна глава, сякаш не можеше да понесе гледката. Някой извика: „Престанете!“.
Ама наистина. Какво биха си помислили прекрасните ви деца?
— Дали да извикам полицията? — зачуди се на глас госпожа Пондър, но тогава чу вой на приближаваща сирена, а по същото време на балкона започнаха да се чуват женски писъци.
Габриел: Вижте, не са виновни само майките. Това нямаше да се случи без намесата на бащите. Предполагам, че започна заради майките. Ние бяхме основните играчи, така да се каже. Майчетата. Не понасям думата майче. Звучи старомодно. Мами е по-добре. С и. Звучи по-кльощаво. Трябва да се прехвърлим на американския правопис. Имам проблем с телесните образи, между другото. Но кой ли пък няма, не е ли така?
Бони: Всичко бе просто едно ужасно недоразумение. Бяха наранени човешки чувства, а после нещата светкавично излязоха извън контрол. Обикновено така става. Всеки конфликт започва от нечии наранени чувства, не мислите ли? Развод. Световни войни. Съдебни искове. Е, може би не всеки съдебен иск. Мога ли да ви предложа един билков чай?
Стю: Веднага ще ви кажа защо се случи: Жените не падат по гръб. Не казвам, че мъжете нямат вина. Но ако момичетата не се бяха спречкали… Може да звучи сексистко, но не е, това е неоспорим житейски факт. Попитайте произволно избран мъж — но не някой духовно извисен и префърцунен тип, който ползва хидратантен крем, а истински мъж, — попитайте истински мъж и той ще ви каже, че жените са олимпийски състезатели в сръдните. Трябва да видите жена ми в действие. А има и много по-зле от нея.