— Разбира се — сърдечно кимна Вълка и приближи до огледалните витрини на мокрия бар. Докато приготвяше питиетата, обмисляше какво да предприеме. Ситуацията започваше да го забавлява. Този път беше различно. Никой от присъстващите не се страхуваше от него.
Вълка се отпусна небрежно върху мекия диван, отрупан с малки възглавнички, между Иля и Алексей. Огледа поред лицата им, усмихвайки се широко.
— Май доста отдавна не сте били в Русия — поклати укорително глава той. — Ти пиеш бомбайски джин? Нима сте забравили доброто си възпитание?
— Чухме, че наистина си безмилостен и опасен мъж — заговори Алексей, който беше малко над тридесетте и очевидно вдигаше тежести за форма. Беше около метър и осемдесет и тежеше почти сто килограма.
— Не, не съвсем — махна с ръка Вълка. — Напоследък съм просто поредният американски бизнесмен. Нищо специално. Никакви опасности. И така, питах се дали ще сключим една сделка за мача с „Монреал“?
Алексей погледна към кабелния бос.
— Кажи му — рече.
— Алексей и Иля очакват малко повече екшън, отколкото обикновено — отвърна той. — Разбираш ли какво казвам? Екшън!
— Аха — ухили се широко Вълка. — Обичам екшъна — обърна се той към бизнесмена. — Освен това обичам също и това, което се нарича шалит. В моята страна означава да палуваш.
Скочи от дивана със светкавична бързина, на каквато останалите и не подозираха, че е способен. Беше измъкнал малка оловна тръба изпод една от възглавничките и я заби в бузата на Алексей Добушкин. После я огъна около горната част на носа на Иля Тептев. Само за секунди двете хокейни звезди се обляха в кръв като заклани прасета.
Чак тогава Вълка измъкна пистолета си и опря дулото му между очите на кабелния оператор.
— Знаеш ли, те не са чак толкова корави момчета, за каквито ги мислех. Разбирам подобни неща само за секунди — каза. — А сега да поговорим за бизнес. Една от двете големи мечки ще позволи на „Монреал“ да вкара гол през първата третина. Другият ще пропусне във втората. Разбирате ли? „Флайърс“ ще загубят този мач, за който са смятани за фаворити. Ясно ли е? И ако нещо се обърка, тогава всички ще са мъртви. А сега изчезвайте оттук. С нетърпение ще очаквам мача. Както казах в началото, много обичам американския хокеен стил.
И Вълка избухна в смях, докато двете хокейни звезди се измъкваха, залитайки, през вратата.
— Приятно ми беше да се запознаем, Иля, Алексей — извика той, след като вратата се затвори. — Желая ви успех!
59.
Разширената среща на специалния отряд се състоя в офиса на СИОЦ, разположен на петия етаж в Хувър Билдинг, който в Бюрото се смяташе за свещена територия. СИОЦ означава Стратегически информационно-оперативен център, а средният офис беше мястото, където се провеждаха наистина най-важните съвещания от трагедията в Уейко20 до 11 септември.
Аз бях поканен и се питах на кого ли трябва да благодаря за тази чест. Пристигнах около девет и бях въведен от един агент, седнал зад бюрото в приемната.
Офисът на СИОЦ се състоеше от четири стаи, три, от които бяха изпълнени с компютърни терминали, вероятно за разследвания и анализ. Въведоха ме в обширна заседателна зала, в която биеше на очи голямата маса от стъкло и метал. Върху стените бяха окачени часовници, сверени съгласно различни часови пояси, няколко карти и половин дузина телевизионни екрани. Около десетина агенти вече бяха в залата, но в помещението цареше тишина.
Стейси Полак, шефката на СИОЦ, най-после пристигна и вратите се затвориха. Полак представи присъстващите агенти, както и двамата гости от ЦРУ. Тя имаше репутацията на интелигентен администратор, който постига отлични резултати. Беше на тридесет и една и любимка на Бърнс.
Телевизионните монитори на стената показваха последните събития: кадри от заснетата на живо акция, предавана по най-големите телевизионни мрежи. Бийвър Фолс, Пенсилвания — гласеше надписът.
— Това са остарели новини. Възникна нов проблем — обяви Полак от предната част на залата. — Не сме се събрали тук заради издънката в Бийвър Фолс. Поводът е вътрешен, което е много по-лошо. Момчета, ние смятаме, че знаем името на човека, отговорен за изтичането на поверителна информация в Куонтико.
След тези думи се обърна право към мен.
— Един репортер от „Уошингтън Поуст“ го отрече, но какво би могъл да стори? — продължи тя. — Изтичането е свързано с криминалния аналитик Мони Донъли. Вие работите с нея, нали, доктор Крос?
20
През 1993 г. 85 членове на Сектата на Давид се барикадират във ферма в Уейко, Тексас, и след ожесточена съпротива в продължение на 51 дни са избити до един от агентите на ФБР. — Б.пр.