— Вие сте арестуван… господин Потър.
76.
Първият разпит на Потър се състоя в малката библиотека в къщата. Помещението беше уютно и обзаведено с вкус и не загатваше с нищо за ужасите, които са ставали в съседната сграда. Потър седеше на пейка от тъмно дърво, а китките му бяха закопчани с белезници. Тъмните му очи се бяха впили в мен, сякаш искаше да ме изгори с поглед.
Седях на стол с висока облегалка точно срещу него. За един дълъг миг се гледахме свирепо. После обходих с очи стаята. Шкафовете за книги и рафтовете бяха изработени по поръчка и покриваха всяка стена от пода до тавана. Върху голямо дъбово бюро бяха поставени компютър и принтер, две дървени кутии за входяща и изходяща поща, купчини от дипломни работи. Никъде нямаше и намек за истинския Тейлър, или „Потър“.
Зачетох се в имената на авторите върху обложките на книгите: Ричард Русо, Джамейка Кинкейд, Зейди Смит, Мартин Еймис, Стенли Куниц24.
Говореше се, че Бюрото често разполага с невероятна по обем информация, преди да се започне разпитът. Това беше напълно вярно в случая с Тейлър. Аз вече знаех за детството му, прекарано в Айова, както и за годините му като студент в Айова и Нюйоркския университет. Никой не бе заподозрял, че има и тъмна страна. Миналата година бил предложен за повишение, очакваше да бъде назначен на постоянно място. Работел по завършването на книгата си върху „Изгубеният рай“ на Милтън, както и върху статия за Джон Дони25. На бюрото се виждаха разпилени чернови за литературни проекти.
Станах и ги прегледах. Той е организиран, всичко е прегледно разпределено по теми — помислих си аз.
— Интересни материали — промърморих.
— Внимавайте с тях — предупреди ме той.
— О, извинете ме, ще бъда внимателен — успокоих го, сякаш всичко, което бе написал за Милтън и Дони, вече имаше някакво значение. Продължих да преглеждам книгите: Оксфордски речник на английския език, томове на Шекспир и Милтън, „Тежестта на дъгата“, каталог на „Мерк“.
— Този разпит е незаконен. Вие би трябвало да го знаете. Искам да се видя с адвоката си — каза той, когато аз отново седнах срещу него.
— О, ние просто си говорим — отвърнах. — Това е само предварителен разговор. Ще изчакаме адвоката ви тук. А сега искам да се опознаем.
— Обадихте ли се на адвоката ми? Ралф Гилд в Бостън! — тросна се Тейлър. — Не се бъзикайте с мен!
— Доколкото знам, е уведомен. Да видим — ние ви арестувахме около осем часа вечерта. Обадили са му са се в осем и трийсет.
Тейлър погледна часовника си. Тъмните му очи горяха яростно.
— Сега е вече дванайсет и половина!
Свих рамене.
— Е, нищо чудно, че адвокатът ви още не се е появил. Та вие дори не сте официално арестуван. И така, доколкото разбрах, преподавате английски език. Докато бях в гимназията, харесвах художествената литература, четях много и все още чета, но да си призная, си падам повече по научната литература.
Тейлър продължи да ме фиксира с кръвнишки поглед.
— Май забравяте, че Франсис беше отведен в болница. Часът е отбелязан при приемането му.
Щракнах с пръсти и леко трепнах.
— Точно така. Разбира се, беше отведен малко след девет. Лично подписах документите — осведомих го. — Аз също като вас съм защитил докторат. По психология, в „Джон Хопкинс“, Балтимор.
Хомър Тейлър мърдаше неспокойно върху пейката. После изведнъж избухна:
— Не можеш да ме уплашиш, шибан задник! Мен не могат да ме стреснат дребни риби като теб, повярвай ми! Съмнявам се, че имаш докторат по психология. Може би от Кукурузения щат26. Или от ченгетата.
Подминах заяждането му и също влязох в тона му:
— Ти ли уби Бенджамин Коуфи? Мисля, че си бил ти. Малко по-късно ще започнем да търсим тялото. Защо не ни спестиш излишни главоболия?
Тейлър се усмихна злъчно.
— Да ви спестя главоболията? И защо да го правя?
— Всъщност разполагам с доста добър отговор на този въпрос. Защото по-късно ще имаш нужда от помощта ми.
— Е, в такъв случай по-късно ще ви спестя главоболията, след като ти ми помогнеш — самодоволно се подсмихна той. — Каква е твоята роля в тази работа? — попита ме накрая. — Символизираш ФБР ли?
24
Русо е американски писател, автор на пет романа, живее в Мейн. Джамейка Кинкейд (род. 1949 в Антигуа) е сътрудник на списание „Нюйоркър“. Зейди Смит (род. 1975 в Лондон) е писателка; първият й роман е „Бели зъби“. Стенли Куниц е известен поет (род. 1905 в Масачузетс). Мартин Еймис (род. 1949), син на английския писател Кингсли Еймис, е издал първия си роман през 1974. — Б.пр.
25
Джон Дони (1572–1631) — изтъкнат английски поет от течението на метафизиците, известен с проповедите си. — Б.пр.