Той приседна на ръба на бюрото до телефона и си сви цигара. Устата му очертаваше твърдо самодоволно „V“. Очите му, вперени в пръстите, които свиваха цигарата, горяха като въглени под сведените клепачи.
Вратата се отвори и в стаята влезе Айва Арчър.
— Здравей, мила — поздрави Спейд дружелюбно.
Лицето му също тъй внезапно бе придобило дружелюбно изражение.
— Ах, Сам, прости ми! Прости ми! — извика младата жена с пресекващ глас. Застанала до самия праг, тя мачкаше в облечените си в ръкавици ръце траурна носна кърпичка, като в същото време се взираше в него с уплашени зачервени и подути очи. Той не помръдна от мястото си.
— Разбира се — рече. — Няма нищо. Забрави.
— Но, Сам! — стенеше тя. — Аз изпратих полицаите! Бях направо откачила от ревност и затова им се обадих по телефона и казах, че ако отидат при теб, ще научат нещо за убийството на Майлс.
— А защо си мислеше така?
— Не, Сам, не съм си го и помислила, но бях ужасно вбесена и исках да ти дам да разбереш.
— Доста неприятно се получи — рече Спейд, прегърна я през рамо и я придърпа към себе си. — Но всичко се оправи. Само ще те помоля повече да не ти хрумват такива налудничави идеи.
— Няма — обеща тя. — Никога вече. Но и ти снощи се държа ужасно. Беше студен, отчужден и искаше да се отървеш от мен, а аз бях дошла специално да те предупредя…
— За какво да ме предупредиш?
— — За Фил. Той е научил… че си влюбен в мен, а Майлс му бил казал, че съм искала развод, макар че той самият така и не научи защо. И Фил сега смята, че ние… че ти си убил брат му, защото не ми е давал развод, за да се оженим ние с теб. Каза, че е сигурен в това, а вчера е съобщил и в полицията.
— Колко мило — тихо произнесе Спейд. — А ти идваш да ме предупредиш и понеже съм зает, помагаш на този проклет Фил Арчър да забърка хубава каша!
— Много съжалявам — захленчи тя. — Знам, че никога няма да ми простиш. Но съжалявам, съжалявам, съжалявам!
— И има защо — съгласи се той. — При това не само заради мен, но и заради самата теб. Дънди да е бил у вас, откак Фил е надрънкал глупостите си? Или някой друг от участъка?
— Не.
От страх разтвори широко очи и уста.
— Ще довтасат. Затова най-добре да не те сварват тук. Ти каза ли коя си, като се обади?
— О, не. Само рекох, че ако отидат веднага в апартамента ти, ще научат нещо за убийството, и затворих.
— Откъде телефонира?
— От дръгстора9 до вас. Ох, Сам, миличък, аз…
Той я потупа по рамото и каза любезно:
— Тъп номер, няма що, но злото вече е сторено. Сега най-добре бързо да се прибереш у вас и да обмислиш какво ще кажеш на полицаите. Скоро ще те навестят. Може би ще е най-добре да отговаряш с „не“ на всички въпроси. — Той се намръщи на някаква своя мисъл. — Или по-добре иди първо при Сид Уайз. — И като свали ръка от рамото й, извади от джоба си визитна картичка, написа на гърба три реда и я подаде на младата жена. — Можеш всичко да му кажеш. — Той се намръщи. — Или почти всичко. Къде беше през нощта, когато убиха Майлс?
— Вкъщи — отговори тя без колебание.
Той поклати глава и широко й се усмихна.
— Вкъщи си бях — настоя Айва.
— Не е вярно, но нямам нищо против да го твърдиш. Така че иди при Сид. Кантората му е на другия ъгъл, в онази розовата къща, стая осемстотин двайсет и седем.
Сините очи се втренчиха изпитателно в жълто-сивите.
— Защо мислиш, че не съм си била у дома? — попита бавно.
— Просто знам, че те нямаше.
— Не е вярно, вкъщи си бях. — Устните й се изкривиха, а от гняв очите й потъмняха. — Ефи Перин ти е наговорила тези глупости — възмутено възкликна в следващия миг. — Видях я как ми оглежда дрехите и все души наоколо. Знаеш, че ме мрази, Сам. Защо вярваш на приказките й, след като много добре ти е известно, че ще обърне света, за да ми навреди?
— Божичко, ама че сте и вие, жените! — въздъхна Спейд. — Погледна ръчния си часовник. — Трябва да изчезваш, съкровище. Закъснявам за една среща. Постъпи както знаеш, но аз на твое място бих казал на Сид или истината, или нищо. Мисълта ми е: пропусни онова, което не ти се иска да му кажеш, но не съчинявай врели-некипели.
— Не съм те лъгала, Сам — запротестира тя.
— Ами, разправяй ги на старата ми шапка — рече той и стана.
Айва се изправи на пръсти, за да доближи лице до неговото.
— Значи не ми вярваш? — прошепна едва чуто.
— Не ти вярвам.
— И няма да ми простиш за… за това, което направих?
— Простих ти, разбира се. — Спейд се наведе и я целуна по устата. — Всичко е наред. Хайде, тичай.