Тръгнаха един до друг по Сътър Стрийт. Момчето все така държеше ръце в джобовете си. Изминаха една пряка, без да проговорят. Сетне Спейд попита добродушно:
— Отдавна ли заряза джебчийството, синко?
Момчето с нищо не показа, че е чуло въпроса.
— А изобщо някога… — започна детективът, но млъкна. Мека светлинка заблещука в жълтеникавите му очи. Повече не го заговори.
Влязоха в „Александрия“, качиха се с асансьора до дванайсетия етаж и тръгнаха към апартамента на Гътман. Коридорът беше безлюден.
Спейд изостана леко, така че на четири-пет метра от вратата на апартамента вървеше на една крачка зад момчето. Внезапно се наклони напред и встрани и го сграбчи изотзад за двете ръце, малко под лактите. Изви ги напред, както си бяха в джобовете, и те повдигнаха полите на сакото. Момчето взе да се гърчи и съпротивлява, но беше безсилно в здравата хватка на едрия як мъж. Тогава започна да рита назад, но ударите му попадаха между разкрачените крака на Спейд.
Той го вдигна във въздуха и го стовари с все сила отново на пода. Шумът от удара бе изцяло погълнат от дебелия килим. В същия миг ръцете му се плъзнаха надолу и хванаха здраво китките на момчето. Стиснало зъби, то продължаваше да се съпротивлява, но не можа да се освободи, нито да попречи на силните ръце да уловят неговите. Чуваше се как малкият скърца със зъби и този шум се смесваше с тежкото дишане на Спейд, стиснал с все сили тънките китки.
Останаха напрегнати и неподвижни една дълга, предълга минута. Сетне ръцете на момчето изведнъж отмаляха. Детективът ги пусна и отстъпи крачка назад. Когато извади ръце от джобовете му, във всяка стискаше тежък автоматичен пистолет.
Момчето се обърна към Спейд. Беше мъртвешки бледо. Ръцете му бяха останали в джобовете. Гледаше гърдите на детектива и мълчеше.
Спейд пъхна пищовите в собствените си джобове и се ухили подигравателно.
— Хайде — подкани го. — Това ще закрепи позициите ти пред шефа.
Отидоха до вратата и Спейд почука.
ПОДАРЪКЪТ НА ИМПЕРАТОРА
Отвори им Гътман. Тлъстото му лице бе грейнало в доволна усмивка.
— Заповядайте, сър — протегна той ръка. — Благодаря ви, че дойдохте. Заповядайте.
Спейд се ръкува и влезе, следван от момчето. Дебелият затвори след тях. Спейд извади пистолетите и ги подаде на Гътман.
— Ето. Не бива да му позволявате да носи такива играчки. Ще вземе да се нарани.
Дебелият се изсмя весело и ги пое от ръцете на детектива.
— Виж ти — рече. — Какво е това? — И прехвърли поглед от Спейд към момчето.
— Едно сакато вестникарче му ги отне, но аз го накарах да ги върне — поясни Спейд.
Мъртвешки бледото момче взе пистолетите от Гътман, пъхна ги в джобовете си, но не каза нищо. Дебелият пак се засмя.
— Бога ми, сър, струва си да ви познава човек, много сте оригинален. Заповядайте, седнете. Дайте ми шапката си.
Момчето излезе през вратата вдясно. Дебелият настани Спейд в зелено плюшено кресло до масата, почерпи го пура, запали му я, забърка уиски и сода, подаде му едната чаша, а с другата седна срещу него.
— А сега, сър — започна, — надявам се, ще ми позволите да се извиня за…
— Няма нищо — прекъсна го Спейд. — Да поговорим за черната птица.
Дебелият наклони глава на една страна и впери в събеседника си изпълнени с възхита очи.
— Добре, да поговорим. — Отпи от чашата. — Това ще е най-изумителният разказ, който някога сте чували, сър, като го заявявам с пълното съзнание, че човек от вашата професия и с вашите способности трябва да се е сблъсквал с много смайващи неща.
Спейд кимна учтиво.
Дебелият вдигна драматично очи към тавана и попита:
— Какво знаете, сър, за Ордена на хоспиталиерите10 „Свети Йоан Ерусалимски“, наречен по-късно Малтийски орден, а известен също и под други имена?
Спейд махна с пурата си.
— Почти нищо — само каквото си спомням от училищните уроци по история — кръстоносни походи и тям подобни.
— Много добре. А помните ли от уроците, че султан Сюлейман Великолепни11 ги прогонил от Родос през 1523 година?
— Не.
— Това е факт, сър. След това се установили на остров Крит. Останали там седем години, а през 1530-а убедили император Карл V12 да им даде — Гътман вдигна три пухкави пръста и ги преброи — Малта, Гоцо и Триполи.
— Нима?
— Да, сър, но при следните условия: задължили се да плащат ежегоден данък на императора по един — той вдигна пръст, — един сокол в знак, че признават испанската собственост на Малта, а ако един ден напуснат острова, той отново ще мине в испански ръце. Разбирате ли? Дал им го, но само да го използуват, без правото да го подарят или продадат.
10
Духовно-рицарски орден, основан в Палестина в началото на XII в. от кръстоносците. Първоначално се помещавал в дома за поклонници в Ерусалим, носещ името на свети Йоан, поради което рицарите се наричали йоанити. В края на XIII в. напуснали Изтока. От 1530 до 1798 г. обитавали остров Малта, а от 1834 г. резиденцията им е в Рим. — Б.пр.
11
Сюлейман I Кануни, известен в европейската литература като Сюлейман Великолепни (1495–1566), при когото Османската империя достигнала най-голямото си политическо могъщество. — Б.пр.
12
Карл V (1500–1558) — император на Свещената римска империя и крал на Испания (Карлос I). — Б.пр.