Роджър Зелазни
Голият матадор
Окей. Вече навързах два експеримента. Сега ще ви представя упражнението си а ла Хемингуей. Краткото есе след него ще подсили по определен начин друга област, в която неговият начин на мислене относно разказите е повлиял на моя начин на мислене относно разказите.
Бродейки насам-натам — всъщност чакайки, — в Кий Уест, се сетих за един разказ, който бях прочел в университета: „Убийците“ на Хемингуей. Видът на вечерята по никакъв начин не помогна усещането ми да се промени.
Всички столове на бара бяха заети, освен по един от всяка страна на жената, близо до центъра. — Заето? — попитах я аз.
— Не. — отвърна тя, така че аз седнах.
Носеше бежов шлифер, закриващ изцяло косите й шал в червено и синьо и големи тъмни очила. Денят беше облачен.
— Каква е супата? — попитах .
— От раци.
Поръчах си, а също и клубен сандвич.
Тя изпи няколко чаши кафе. Погледна часовника си. Обърна се към мен.
— На почивка? — попита.
— Нещо такова. — отвърнах.
— Наблизо?
— Не много далеч.
Тя се усмихна.
— Ще те откарам.
— Добре.
Платихме сметките си. Тя беше ниска. Сто петдесет и девет — сто и шестдесет. Всъщност не можах да видя кой знае колко, освен краката й и те бяха добри.
Излязохме навън и свихме вляво. Тя се отправи към малка бяла кола. Отново усещах мириса на морето.
Качихме се в колата и тя я подкара. Не ме попита къде съм отседнал. Отново погледна часовника си.
— чука ми се, — каза — Вълнува ли те?
Бе изминало доста време, откакто не бях стъпвал на този път. Кимнах, когато тя ме погледна.
— Да, — казах — изглеждаш ми добре.
Та покара известно време, след това зави по един път към плажа. Беше някакъв изолиран залив. Вълните бяха тъмни и високи с бели гребени.
Тя спря колата.
— Тук? — казах.
Тя разкопча шлифера си, свали синята пола без копчета. Под нея не носеше нищо. Метна я зад себе си и ме обкрачи.
— За останалото си ти. — каза.
Аз се усмихнах и посегнах към очилата й. Тя отблъсна ръката ми.
— От врата надолу, — каза — придържай се от врата надолу.
— Добре. Извинявай. — Казах и пъхнах ръка под блузата, опипвайки отзад и отстрани за закопчалки. — Бива те, наистина.
Не след дълго бях навън, нагоре и вътре. Тя свърши повечето работа, с почти никаква промяна на изражението, с изключение на края, когато започна да се усмихва и отметна главата си назад. В този момент по гърба ми пролази странна ледена тръпка, и аз отвърнах поглед от лицето й, и сведох очи надолу към останалата яздеща и шляпаща част.
Когато аз бях празен, а тя пълна, тя стана и закопча шлифера си, оставяйки полата на произвола на съдбата.
— Добре, каза, стискайки левия ми бицепс, — Бях се понапрегнала.
— И аз бях напрегнат, — казах, закопчавайки ципа и колана си, докато тя караше колата. — Имаш много хубаво тяло.
— Знам.
Тя излезе на пътя и пое назад.
— Къде си отседнал?
— Садърнмост Мотел.
— Окей.
Докато пътувахме, се чудех защо такова момиче си няма постоянен мъж. Помислих си, че отскоро е в града. Помислих си, че може би не иска постоянен мъж. Помислих си, че ще е хубаво да я видя отново. Жалко, че си тръгвах тази нощ.
Навлязохме в моята улица и видях пред моя мотел синя кола и седящ в нея човек, когото познавах. Сниших се на седалката.
— Подмини, — казах, — не спирай!
— Какво става?
— Открили са ме, — казах, — продължавай да караш.
— Единствения, когото виждам, е мъж в синьо Фюри. Той ли?
— Да. Не гледаше насам. Мисля, не ме видя.
— Гледа към мотела.
— Добре.
Тя сви зад ъгъла.
— Сега какво? — каза.
— Не знам.
Тя погледна часовника си.
— Трябва да се прибирам. — каза — Ще те взема с мен.
— Ще съм ти признателен.
Останах снишен, затова не разбрах накъде точно кара. Когато накрая спря и изключи двигателя, и аз се надигнах, видях, че сме на алеята пред малка селска къща.
— Хайде.
Излязох и я последвах в къщата. Влязохме в малък и семпло подреден хол с кухненски бокс в левия край. Тя отиде до една затворена врата в дъното.
— В барчето има уиски, — каза и посочи, — на кухненския барплот има вино, в хладилника бира и сода. Ако искаш, налей си нещо. Ще се върна след малко.
Тя отвори вратата. Видях, че това е баня.
Пристъпи вътре и затвори след себе си. След секунди чух шуртенето на вода.
Прекосих стаята и отворих барчето. Бях нервен. Щеше ми се да не бях отказвал цигарите. Затворих барчето. Силно питие би ме направило по-бавен, ако възникнат неприятности. Но все пак, предпочитах да сръбна. Отидох в кухнята и си намерих една бира. Направих няколко крачки с нея и накрая се настаних на зелено канапе, разположено до небрежно драпирана завеса. Водата течеше.