Беше го инструктирал да остави временния си адрес в телефонната централа и на портиера на блока, където живее. По този начин уведомяваше всички къде отива Джад.
Майк стоеше пред входа на блока. Поздравиха се.
— Утре заминавам малко на екскурзия, Майк — каза му Джад. — Ще уредиш ли да ми подготвят колата в гаража и да напълнят резервоара?
— Ще се погрижа за всичко, доктор Стивънс. В колко часа ще ви трябва колата?
— Тръгвам в седем.
Той усети погледа на Майк върху гърба си докато влизаше в сградата.
След като влезе в апартамента заключи вратите и внимателно огледа прозорците. Всичко изглеждаше наред.
Глътна две таблетки кодеин, съблече се и взе един горещ душ, като внимателно отпусна тялото си под струята; усещаше как напрежението бавно се отцеждаше от гърба и врата му. Лежеше в благословената разхлабваща вана и размишляваше. Защо Муди го беше предупредил да не допуска авария c колата по пътя? Защото очевидно това беше участъкът, където беше най-вероятно да го атакуват ли, по пустия път към Катскилс? И как можеше да му помогне Муди в такъв случай? Той беше отказал да сподели плановете си c Джад — ако въобще имаше план. Колкото повече оглеждаше ситуацията, толкова повече се убеждаваше че влиза сам в капана. Муди беше обяснил, че залага капан за преследвачите му. Но колкото пъти обмисляше думите на детектива, толкова повече се натрапваше очевидният извод: капанът е заложен за самия него. Но защо? Какъв интерес би имал Муди от смъртта му? Господи, помисли си Джад. Избрах съвсем случайно едно име от телефонния справочник на Манхатън и вече съм убеден, че ми желае смъртта! Станал съм параноик!
Усети как клепачите му започват да натежават. Таблетките и горещата баня си бяха свършили работата добре. Той се измъкна c усилие от ваната, внимателно подсуши разнебитеното си тяло c мъхестата хавлия и облече пижамата. Легна и нагласи електрическия будилник за шест. Катскилс2, помисли си той. Какво подходящо име. И потъна в дълбок и безпаметен сън.
Събуди се още на мига, в който звънна будилникът. Сякаш не беше имало никакво прекъсване на мисловния му процес, защото първата му мисъл след пробуждането беше Не вярвам в поредицата от съвпадения и не вярвам че един от клиентите ми е масов убиец. Следователно, или съм параноик, или се превръщам в такъв. Трябваше да се консултира c някой друг психоаналитик и то колкото е възможно по-бързо. Щеше да позвъни на доктор Роби. Съзнаваше добре, че това би означавало края на професионалната му кариера, но нямаше друг изход. Ако действително страдаше от параноя щяха да го пъхнат в психиатрична клиника. Дали Муди не подозираше, че си има работа c душевно болен? Не беше ли това причината да му препоръча ползуването на отпуска? Не защото вярваше, че някой го преследва със заплаха за живота му, а защото виждаше признаците на психическото разпадане? Може би най-мъдрият изход беше да послуша съветите на Муди и да замине за Катскилс за няколко дни. Като останеше сам за известно време без това бреме върху плещите си, той щеше да може спокойно да прецени състоянието си, както и да разбере кога точно разумът бе започнал да му изневерява, кога бе загубил нормалната преценка за обкръжаващия го свят. И когато се върнеше, щеше да си уреди среща c доктор Роби и да се постави под неговите грижи.
Това беше болезнено решение, но след като го взе, Джад се се почувства значително по-добре. Облече се, събра един малък куфар c дрехи, достатъчни за няколко дни, и го отнесе до асансьора.
Еди не беше застъпил още на смяна и асансьорът работеше на автоматичен режим. Джад слезе в приземния гараж. Огледа се за Уилт, управителя на гаража, но той никъде не се виждаше. Гаражът бе пуст.
Джад забеляза колата си паркирана в един далечен ъгъл до бетонната стена. Отиде до нея, постави куфара на задната седалка, отвори предната врата и седна зад кормилото. Ръката му тъкмо посегна към ключа на стартера, когато нечия фигура изникна изведнъж до прозореца. Сърцето му прескочи един удар.
— Точно навреме сте. — Беше Муди.
— Не знаех, че се каните да ме изпращате — заекна Джад.
Ангелското лицето на Муди разцъфна в широка усмивка.
— Нямах какво да правя, а и не ме свърташе в леглото.
Джад изпита внезапна благодарност за тактичния начин по който той беше подходил в тази ситуация. Нямаше даже и намек за факта, че Джад бе душевно болен, а само един приятелски съвет да отиде някъде на почивка. Е, най-малкото на което беше способен Джад, беше да се преструва, че всичко е наред.
— Размишлявах и реших, че имате право. Ще отида в мотела, където се надявам да прочета отчета за дейността.