Значи онова „мистър Стивънсън“ е било част от простодушната селска фасада на Муди.
— Ако сега отидем в полицията c това, което ни е известно — каза Джад, — можем най-малкото да ги накараме да се разтърсят кой може да се крие зад всичко това.
Муди го изгледа c меко удивление.
— Така ли мислите? Та ние не разполагаме кой знае c какво, не е ли така, докторе?
Не беше лъжа.
— Но аз не губя кураж — заяви Муди. — Мисля, че наистина имаме напредък. Свихме доста кръга.
Израз на отчаяние премина по лицето на Джад.
— Разбира се. Някой от континенталната част на Съединените Щати.
Муди седя мълчаливо известно време, зяпайки тавана. Накрая поклати глава.
— Фамилиите — въздъхна той.
— Фамилиите?
— Докторе…аз ви вярвам, когато ми казвате, че познавате и кътните зъби на пациентите си. И ако твърдите, че никой от тях не е способен на такова нещо, аз съм длъжен да ви вярвам. Това е вашият кошер и вие се грижите за пчелите си. — Той се приведе напред от кушетката. — Но я ми кажете още нещо. Когато се залавяте c някой пациент, интервюирате ли и семейството му?
— Не. Понякога семейството на пациента дори няма представа, че техен родственик идва при мен за психоанализа.
Муди се отпусна доволно назад.
— Пипнахме го — каза той.
Джад го изгледа.
— Мислите, че някой член от семейството на мой пациент иска да ме убие?
— Твърде е възможно.
— Та техният мотив би бил по-несъществен дори и от този на пациента ми.
Муди c огромно усилие се изправи на крака.
— Човек никога не може да бъде сигурен, нали така, докторе? Ще ви кажа какво искам да направя. Налага се да ми дадете списък на всичките си пациенти от последните четири или пет седмици. Може ли да го направите?
Джад се поколеба.
— Не — произнесе накрая той.
— Клетвата на Хипократ, а? Мисля, че е крайно време да станем малко клетвопрестъпници. Става въпрос за живота ви, хей.
— Мисля, че сте на погрешен път. Това, което става около мен, няма нищо общо нито c пациентите ми, нито c техните семейства. А ако е имало някаква ненормалност в някое от тях, щеше да излезе наяве при сеансите. — Той поклати глава. — Съжалявам, мистър Муди. Длъжен съм да защитавам пациентите си.
— Вие казахте, че няма нищо от особена важност в картоните им.
— Нищо, което да е важно за нас. — Той си помисли за част от съдържанието на картоните. Джон Хансън сваля моряци в барове за хомосексуалисти на Трето Авеню. Тери Уошбърн изчуква подред момчетата от оркестъра. Четиринайсетгодишната проститутка Ийвлин Уоршак, ученичка в девети клас… — Съжалявам — повтори той. — Не мога да ви покажа картоните.
Муди повдигна рамене.
— Окей — каза той. — Окей. Тогава вие ще трябва да свършите част от работата ми.
— Какво искате да направя?
— Извадете лентите на всички, които са лягали на кушетката ви през последния месец. Прослушайте ги внимателно една по една. Само че тоя път не като доктор, а като детектив, c ухо и за най-малкото необичайно нещо.
— Правя го редовно. Такава ми е работата.
— Направете го отново. И си отваряйте очите на четири. Не искам да ви загубя преди да съм решил случая. — Той вдигна палтото си и c усилие се вмъкна в него; отстрани изглеждаше като танц на слон. Дебелите би трябвало да са грациозни, помисли си Джад, но мистър Муди очевидно не се вписваше в тая схема. — Знаете ли кое е най-интересното нещо в цялата тая работа? — попита замислено Муди.
— Кое?
— Вие сам го посочихте, когато казахте, че мъжете били двама. Напълно вероятно е някой да изгаря от желание да ви пръсне черепа, но защо двама?
— Не знам.
Муди го изучава известно време със замислен вид.
— Боже мой! — изрече накрая той.
— Какво има?
— Ама и брейнсторминг3 си направих! Ако съм прав, тогава хората по петите ви може да са повече от двама.
Джад го изгледа c невярващ поглед.
— Да не искате да кажете, че ме преследват цяла банда маниаци? Това е абсолютна глупост.
Лицето на Муди заблестя от възбуда.
— Докторе, току-що ми хрумна кой може да е реферът в тая игра. — Той изгледа Джад c блеснали очи. — Все още не знам как или защо, но е възможно да съм разбрал кой.
— Кой?
Муди поклати глава.
— Ще ме шибнеш на минутата в психото, ако само си отворя устата. Винаги съм казвал: ако възнамеряваш да се раздрънкаш, напълни си добре устата преди това. Нека да направя няколко пробни изстрела. И ако се окаже, че съм попаднал в десятката, ще ти се обадя.
— Надявам се, че ще го направите — изрече горещо Джад.