Джад подкара към Манхатън. Единственият възможен ключ към всичко това беше Ан — а тя беше изчезнала безследно. След два дни щеше да е напуснала страната.
И той внезапно проумя, че има само една възможност да се добере до нея.
Тъй като беше на връх Коледа офисът на Пан-Ам гъмжеше от пътници и такива, които чакаха следващите самолети c някое свободно местенце за целия свят.
Джад си проби път до гишето през гъмжилото и поиска да види управителя. Момиче в униформа го дари c професионална усмивка и го помоли да изчака; управителят говорел по телефона.
Джад остана на мястото си и изслуша безброй откъслечни фрази.
— Искам да потегля от Индия на пети.
— Студено ли е в Париж?
— Искам да ме чака кола в Лисабон.
Обзе го отчаяно желание да грабне първия самолет и да избяга. Осъзна колко изтощен е физически и емоционално. Дон Винтън явно разполагаше c цяла армия, докато Джад беше сам. Имаше ли въобще някакъв шанс срещу тях?
— С какво мога да ви помогна?
Джад се обърна. Зад гишето стоеше върлинест, подобен на чучело служител.
— Приятно ми е, казвам се Френдли4 — представи се той, като изчака Джад да оцени и да реагира на шегата. Джад послушно се усмихна. — Чарлз Френдли. Какво мога да направя за вас?
— Казвам се доктор Стивънс и се опитвам да открия една моя пациентка. Има резервация за утрешен полет за Европа.
— Как се казва?
— Блейк. Ан Блейк. — Той се поколеба. — Възможно е да се е записала като мистър и мисис Антъни Блейк.
— За кой град точно лети?
— Аз… просто не знам.
— Имат резервация за предиобеден или следобеден полет?
— Аз дори не съм сигурен дали ще лети c вашата авиолиния — изтърси Джад.
Дружелюбието изчезна от очите на мистър Френдли за броени секунди.
— Страхувам се, че в този случай не мога да ви бъда от полза.
Джад усети внезапен пристъп на паника.
— Наистина е много важно. Трябва да я открия преди да отпътува.
— Докторе, Пан Америкън има по един или повече полети всеки ден за Амстердам, Барселона, Берлин, Копенхаген, Дъблин, Дюселдорф, Франкфурт, Хамбург, Лисабон, Лондон, Мюнхен, Париж, Рим, Шанхай, Щутгарт и Виена. Същото е и c повечето от останалите международни авиолинии. Налага се да се свържете c всяка една от тях поотделно. И аз много се съмнявам, дали те ще бъдат в състояние да ви помогнат, освен ако не им дадете крайния пункт на полета и времето на отпътуване. — Изражението върху лицето на мистър Френдли говореше за силно нетърпение. — Много ви моля да ме извините, но… — И той се обърна да си тръгне.
— Почакайте! — извика Джад.
Как да обясни на този човек, че от това зависи животът му? Неговата последна възможност да открие кой иска да го убие.
Френдли го гледаше със зле скривана досада.
— Какво има?
Джад изобрети една фалшива усмивка върху лицето си, като в същото време му се повдигаше от себе си.
— Нямате ли нещо като централизирана компютърна система, — запита той, — където регистрирате имената на пасажерите…?
— Това е възможно само ако знаете номера на полета — отсече мистър Френдли, обърна се и изчезна.
Джад остана пред гишето и усети, че му прилошава. Край. Той беше свършен. Нямаше къде повече да бяга.
Отнякъде се пръкна група италиански свещеници, облечени в дълги, развяващи се черни раса и широки бели шапки, сякаш току-що пристигнали от средните векове. Бяха натоварени до шия c евтини мукавени куфари, кашони и кошници c плодове. Говореха шумно на италиански и очевидно дразнеха най-младия член групата им, момче на не повече от осемнайсет или деветнайсет години. Явно ваканцията им беше свършила и се прибираха в Рим, помисли си Джад, докато се вслушваше в забързаната им реч. Рим… където щеше да ходи Ан… отново Ан.
Свещениците се промъкваха към гишето.
— E molto bene di ritornare a casa.
— Si, d’accordo.
— Signore, per piacere, guardatemi.
— Tutto va bene?
— Si, ma…
— Dio mio, dove sono i miei biglietti?
— Cretino, hai perduto i biglietti.
— Ah, eccoli.
(Превод на горния текст от италиански)
Свещениците връчиха билетите си на най-младия, който срамежливо се запъти към момичето на гишето. Джад погледна към изхода. Едър мъж в сиво палто се вмъкваше във вратата.
Младият свещеник разговаряше c момичето зад гишето.
— Dieci. Dieci.
Момичето го изгледа c празен поглед. Свещеничето призова всичките си знания по английски и произнесе бавно и много спокойно: