Бейли каза замислено:
— Всички хора са „дарени от своя Създател с някои неотменни права… измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие“2.
— Улучихте. Откъде е това?
— От някакъв стар документ — каза Бейли.
— Виждате ли как са се променили нещата тук, на Солария, а рано или късно и в цялата галактика? Няма да има повече стремеж към щастие. Правата, които ще наследи човечеството, ще бъдат животът, свободата и щастието. Само това. Щастието.
Бейли каза сухо:
— Може и да е така, но на вашата Солария е убит човек, а друг може да умре.
В мига, в който заговори, той вече съжаляваше за това, тъй като лицето на Куемът се промени така, сякаш някой го бе ударил с пестник. Главата на стария човек клюмна. Той каза, без да вдига поглед:
— Доколкото можах, отговорих на въпросите ви. Желаете ли още нещо?
— Това е достатъчно. Благодаря ви, сър. Съжалявам, че смутих скръбта ви по вашия приятел.
Куемът бавно вдигна поглед.
— Трудно ще намеря друг партньор за шах. Той спазваше най-акуратно часовете за срещите ни и играеше изключително спокойно. Беше добър соларианин.
— Разбирам — каза Бейли тихо. — Ще ми позволите ли да използувам вашата апаратура, за да се свържа със следващия човек, когото трябва да видя?
— Разбира се — каза Куемът. — Моите роботи са на ваше разположение. А сега ще ви оставя. Край на връзката.
Трийсет секунди след изчезването на Куемът до Бейли застана един робот и той още веднъж се запита как се оправяха с тези създания. Като си тръгваше, видя как пръстите на Куемът посягат към контактния бутон. И това бе всичко.
Вероятно сигналът бе един и същ, гласеше само: „Изпълни дълга си!“ Вероятно роботите чуваха всичко и винаги знаеха какво би могъл да поиска човекът, и ако някой от тях не бе проектиран за определена дейност, влизаше в действие радиомрежата, свързваща всички роботи, и съответният робот биваше задействуван.
За момент Бейли си представи Солария като мрежа от роботи, дупките на мрежата бяха малки, но продължаваха да се смаляват непрекъснато и всеки човек бе притиснат плътно на мястото си. Замисли се за описаната от Куемът картина на световете, превръщащи се в Соларии; за мрежи, които щяха да се образуват дори и на Земята и да я пристягат, докато…
Един робот прекъсна мислите му, заговаряйки го със спокойната и безстрастна почтителност на машина.
— На ваше разположение съм, господарю.
Бейли каза:
— Можеш ли да се свържеш с мястото, където е работил Рикейн Делмар?
— Да, господарю.
Бейли сви рамене. Никога нямаше да се научи да не задава безполезни въпроси. Роботите знаеха. И точка. Помисли си, че за да може да борави ловко с роботите, човек трябва да е експерт, нещо като робоспециалист. Как ли се справя средният соларианин, запита се той. Вероятно само горе-долу.
Той каза:
— Свържи се с лабораторията на Делмар и установи контакт с асистента му. Ако асистентът не е там, намерете го, където и да е.
— Да, господарю.
Когато роботът се обърна, за да тръгне, Бейли извика след него:
— Чакай! Колко е часът в лабораторията на Делмар?
— Около 0630, господарю.
— Сутринта?
— Да, господарю.
Бейли отново почувствува неприязън към този свят, който се бе превърнал в жертва на изгряването и залязването на едно слънце. Ето какво се получаваше от живеенето върху голата планета.
Спомни си разсеяно за Земята, но после отхвърли тази мисъл. Докато се придържаше неотклонно към задачата си, той се справяше добре. Поддадеше ли се на носталгията, щеше да е загубен.
Бейли каза:
— Свържи се с асистента, момче, и му кажи, че става дума за правителствена задача… и нека някой от другите да донесе нещо за ядене. Достатъчно е сандвич и чаша мляко.
Той дъвчеше замислено сандвич с някакво пушено месо и разсеяно си мислеше, че след случилото се с Груър Данийл Оливо сигурно би сметнал всякаква храна за съмнителна. А можеше и да е прав.
Все пак довърши сандвича без неприятни последици (във всеки случай без бързи неприятни последици) и отпи от млякото. Не успя да научи от Куемът онова, за което бе дошъл, но все пак научи нещо. Докато прехвърляше в ума си всичко, стори му се, че знае доста.
Почти нищо за убийството наистина, но за по-важните неща — доста.
Роботът се завърна.
2
Из „Декларация на независимостта“, приета от Втория континентален конгрес на Североамериканските английски колонии през 1776 г.