Големия По остана за момент неподвижен, загледан в полета на топката. После се затича. С големи бавни подскоци обиколи базите и на връщане от трета база махна на цветнокожите момичета. Те наскачаха с писъци и замахаха в отговор.
Десет минути по-късно, след серия удари, тичане и превзети бази, Големия По отново излезе с бухалката. Мама се обърна към мен.
— Колко непочтителни са само!
— Но играта е такава — казах аз. — Имат само два аута.
— Но резултатът е седем на нула! — запротестира мама.
— Е, изчакайте само да дойде ред на нашите — каза дамата до мама и отпъди една муха с бледата си, покрита със сини вени ръка. — Тези негри само се имат за голяма работа.
— Страйк двеее! — викна съдията, докато Големия По замахваше.
— През цялата седмица обслужването в хотела бе просто ужасно — каза жената до мама, взираше се в Големия По. — Камериерките говореха само за танцовото празненство, а поръчаш ли вода с лед, ти я носят след половин час, защото само шият.
— Първа топка! — викна съдията.
Жената занервничи.
— Ще се радвам тази седмица да приключи по-скоро, това ще ви кажа.
— Втора топка!
— Няма ли да го махнат? — попита ме мама. — Да не са полудели? Така е — обърна се тя към съседката си. — Наистина, цяла седмица се държат странно. Снощи трябваше на два пъти да казвам на Големия По да сложи повече масло в пуканките. Сигурно се мъчеше да икономиса пари или нещо такова.
— Трета топка! — викна съдията.
Дамата до мама извика гневно и започна яростно да си вее с вестника.
— Господи, така си и мислех! Няма ли да е ужасно, ако спечелят играта? Може и тъй да стане, виждате ли. Може и тъй да стане.
Мама погледна към езерото, към дърветата, към ръцете си.
— Не разбирам защо чичо Джордж трябваше да играе. Само се излага. Дъглас, изтичай да му кажеш веднага да се откаже. И без това не е добре със сърцето.
— Аут! — викна съдията на Големия По.
— А-а-ах — въздъхна централната трибуна.
Смениха местата си. Големия По внимателно остави бухалката и тръгна покрай линията на базите. Белите заситниха от игрището зачервени и раздразнени, с големи потни петна под мишниците. Големия По погледна към мен. Намигнах му. Той също ми намигна. Тогава разбрах, че не е толкова тъп.
Беше пропуснал нарочно.
Дългия Джонсън щеше да е питчър за тъмнокожите.
Той с лека походка тръгна към кръга, разкършваше пръсти и свиваше юмруци.
Първият бял батър бе Кодимър, търговец на костюми от Чикаго.
Дългия Джонсън му пусна ударите с уморена, непретенциозна, контролирана точност.
Господин Кодимър сечеше. Господин Кодимър блъскаше. Накрая господин Кодимър успя да запрати топката до линията на трета база.
— Аут на първа база — извика съдията, ирландец, казваше се Махони. Втори с бухалката бе един млад швед, Морбег. Удари висока топка към центъра на игрището. Тя бе уловена от дребен закръглен негър, който не изглеждаше дебел, защото се движеше като гладка хлъзгава топка живак.
Трети бе шофьор на камион от Милоуки. И той запрати топката към центъра. Ударът бе добър. С изключение на това, че се опита да превземе две бази. На втората го чакаше Дребосъка Смит с бяла топчица в тъмната си, тъмна ръка.
Мама посърна.
— Е, изобщо не предполагах!
— Почна да напича — каза дамата до нея. — Мисля, че е по-добре да се поразходя край езерото. Прекалено е горещо, за да седим и да гледаме глупави игри. Искате ли да дойдете с мен, госпожо? — попита тя мама.
По този начин минаха още пет подавания.
Резултатът бе единайсет на нула, а Големия По нарочно бе пропуснал три топки и на петата смяна от втората половина като батър отново излезе Джими Коснър. Цял следобед се бе правил на клоун, даваше съвети, все разправяше как точно ще удари топката, само да му дойде редът. Сега пое към мястото си, като се дуеше и перчеше. Завъртя шест бухалки с тънките си ръце, оглеждаше ги критично с бляскавите си зелени очички.
— Гледайте сега! — викна той към дамите. — Сега ще им покажа на черните момчета!
Дългия Джонсън се раздвижи бавно, подобно на увита около клон змия, готвеща се за внезапно нападение. Внезапно ръката му се оказа пред него, отвори се като черна змийска паст и остана празна. А бялата топка се озова в ръкавицата със свистене като на бръснач.
— Страаайк!
Джими Коснър свали бухалката и изгледа яростно съдията. Дълго не каза нищо. После се изплю показно до крака на кетчъра, вдигна отново жълтата кленова бухалка и я завъртя така, че слънцето блесна в нея като нервен ореол. Извъртя я и я плъзна по тънкото си рамо, устата му се отвори и затвори над дългите пожълтели от никотина зъби.