После следваха шумове и неразличими гласове. Джамил ибн Фатали се връщаше при руските си приятели. Ето сега се е приближил до тях. Това може да се познае по скърцането и мляскането — братята пак нещо дъвчеха.
„Хубава жена — каза на руски Костюха. — Да й го зачукам още сега.“
„А пък аз бих й се отдал — засмя се Льоха. — За два стотака.“
„Няма ли да е малко старичка за теб?“
„Искате ли да обсъдите нещо?“ — попита вежливо Джамил ибн Фатали.
Изглежда, го измъчваше задух.
„Кажи му първо да си поеме дъх — каза Костюха на брат си. — Че съвсем се е задъхал.“
„Можем да продължим разговора си“ — каза Льоха.
„Но ми се струва, че се канехме заедно да си тръгнем и да продължим разговора на друго място?“ — напомни Ибн Фатали.
„Щом сме се канили — изсумтя Костюха, — значи ще отидем.“
Пак шум и неясен говор.
— Те се облякоха — каза Витя, — нашият обект, нека го наречем така, облече шуба и фрак и карамфилът малко се смачка. Кожата не пречи, но настройката може да се размести…
— Трябва ли да чакаме, когато пристигнат някъде? — попитах аз.
— Ако отидат при Ибн Фатали, той може да се преоблече.
Оставаше да чакаме кога пак ще стане възможно различаването на гласовете. Да чакаме и да се надяваме, че мощността на предавателя ще издържи на разстоянието, което ни разделя.
— Хайде да направим така — предложи Солонин. — Аз ще отида във вилата на площад „Ахундов“, където е отседнал нашият приятел от Емирствата. Само да не сложи карамфила във вода! И да не разбере по този начин какво са му пробутали. Ако всичко е окей, просто ще сменя батерийките и нека си въздиша, като гледа цветето на любовта.
— Минава един след полунощ — казах аз.
— Тъкмо, тъкмо — кимна Витя. — Съвсем подходящо време.
— Но той има охрана.
— Досещам се. Пускаш ли ме?
Не бързах да отговоря. Разбира се, Солонин е попадал и в по-сложни ситуации. Но все пак…
Поклатих недоверчиво глава. После свих рамене. После махнах с ръце. Сякаш изпълних ритуален танц, наречен прави каквото искаш, все едно, цялата отговорност лежи върху мен.
Витя се засмя. После скочи леко от креслото и започна да се приготвя.
— След миг се връщам — каза той, като шумолеше с тренировъчния си костюм, върху който облече якето си. — Колата пред входа ли е?
— Един момент — спрях го аз. — Искам да те пази Новруз.
— Нека спи — отказа Солонин. — Ще се оправя сам.
— Моля ти се, бъди по-предпазлив — казах му, а сам започнах да набирам телефонния номер.
Обадиха се след първото позвъняване, сякаш посред нощ са очаквали точно аз да звънна, жалостив женски глас извика нещо неразбираемо през детския плач. После също така неочаквано ми затвори…
13
— Е, спомни ли си къде може да си виждал моята тръба5? — Гоша тежко вдигна глава от масата и с мътен поглед изгледа Олег Томилин.
— Каква тръба? — изстина Томилин, докато оглеждаше насъбралите се.
— За гледане — подсказа Конопльов, на когото много му приличаше ролята на подмазвач.
— Не… — Гоша повъртя показалец пред носа на Томилин. — Тази, през която ще излетиш…
— Стига, Гоша — направи физиономия Костя Русих. — Времето лети, времето… Проблемът е неотложен. А ти пак за някаква си тръба. Поникнала ти е на пъпа.
— На него му е поникнала — рече обидено Гоша. — Лепнал се за мен: откъде имаш тази тръба, та откъде? Виждал я бил някъде. А пък аз му казвам: не може да си я виждал, Олег! Защото е в единствен екземпляр. Адмирал Нелсън е гледал през нея с единственото си око. При Трафалгар… Убиват го и тя попада при мен по най-непредсказуемия начин. Истината ли казвам? — попита той заобикалящите го. — Кажи, Костюха, и ти, Льоха… Или ти, Конопльов… Извинявай, не те наричам по име, защото си адаш на моя приятел. Да не взема да ви объркам. Та какво казваше там за „лимоните“? — обърна се той към Русих-старши. Малко ли са ти? Виж колко има във фруктиерата! С коняка ще вървят идеално!
Гоша се перчеше, както винаги, говореше глупости.
— Не се прави на палячо! — злобно му каза Русих-старши. — Не си толкова пиян. Прекрасно знаеш за какво става дума. И за кого… Само си губим напразно времето. Трябва да им отговорим, разбираш ли? Да — да, не — не!
Те седяха петимата в кабинета на Гоша със спуснати завеси на прозорците под слабата светлина на нощните лампи. Както винаги, масата се огъваше от вкусни неща.