— Ами да, това не е лоша следа — каза Володя, като продължаваше да се бори със съня. — А защо мислите, че е борец класик?
— Като дете известно време се увличах по борбата. Ходех по състезания. Там борбата в партер е задължителен елемент. С такава сила си извиват един другиму вратовете, че само пукане се чува.
— И тъй, от една страна — бивш борец, от друга — нещо ритуално в начина на убиване на жертвата — обобщи Володя, като безуспешно се бореше със слепналите си за сън очи.
— Върви се наспи — сърдито измърмори Грязнов. — А аз отново ще помисля по всички тези неща.
— Един момент — каза Володя. — Вижте каква идея ми дойде…
Той започна да чертае нещо на лист хартия.
— Просто Иля Ефимович Репин7 — усмихна се Грязнов.
— Ето загиналият Ивлев. — Володя нарисува квадратче.
— Прилича си — кимна Грязнов.
— А ето го заместникът му. — Володя нарисува още едно квадратче. — Това пък е загиналият преди това Абросимов, генералният директор на „Сургутнефтпром“.
— И на него ли са прерязали гърлото?
— С това убийство се занимава регионалната прокуратура — отвърна Володя. — Не е било в Москва… И какво ги обединява?
— Да — какво именно? — нетърпеливо попита Грязнов и си погледна часовника.
— Всички те трябва да транспортират някъде нефта, нали така? — Володя прекара няколко линии от всяко квадратче и на мястото, където се събират, написа „Транснефт“. — Зададох си въпроса: какво е общото между тях, освен скоропостижната им смърт? И си отговорих: „Транснефт“, държавна корпорация, нещо като монополна, която трябва като че ли да ги обслужва.
— Само това ли — промърмори Грязнов. — Ами банките, ами застрахователните компании?
— Да вземем банките — съгласи се Володя. — Те са няколко. Нека ги означим с кръгчета. Кой притежава в тях уставния капитал или контролния пакет акции? Проверих по компютъра в прокуратурата на Тюмен. — Той бързо драсна няколко линии от кръгчетата към същата „Транснефт“.
— Да допуснем — повдигна рамене Грязнов. — Не е факт, но да допуснем.
— И последно — каза Володя. — Прокуратурата. — И нарисува голям триъгълник. — Ето къде се събират подадените от тях искове срещу същата „Транснефт“. Само през последната година…
— А това какво е? — попита Грязнов, когато Володя започна да пише някакви цифрички към линиите, съединяващи фирмите и прокуратурата.
— Времето на предаване на материалите от различни проверки, ревизии и времето на гибелта на генералните — отговори Фрязин. — Наистина, има едно изключение. „Регионнефтгаз“ начело с Олег Томилин. Между другото, както и убитите Ивлев и Бригаднов, той е земляк на Козлачевски, фактическия управител на „Транснефт“. Този Томилин е жив. Но не ме домързя и аз претършувах файловете на Главна прокуратура. Та наскоро Томилин е оттеглил материала си за злоупотребите.
— И затова е останал жив? — навъси се Грязнов.
— Възможно е — отговори уклончиво Фрязин. — Затова пък съвсем наскоро, когато още съм бил там, е загинала съпругата му. Тя и любовникът й са зверски разстреляни.
— Спипали са ги на калъп? — попита Грязнов. — А кога са ги убили — преди той да оттегли материала за злоупотребите или след това?
— Нима в това трябва да има някаква връзка?
— Всичко е възможно — замислено произнесе Грязнов. — Нещо около тази дама не е ясно. А за останалото — интересно.
— Научих от тамошните детективи, че самият господин Козлачевски се кани да отиде на погребението днес през нощта със специално нает самолет… Да можеше и аз да се вредя, Вячеслав Иванович.
— Със същия самолет? — попита Грязнов. — С неговите хора? Знаеш ли, всичко това е от областта на фантастиката… Макар картинката да ми харесва с простотата си. Главното е, че се вижда вече центърът на тежестта. Чувал съм за този… Козловски.
— Козлачевски — поправи го Володя.
— Засега не виждам разликата — рече Грязнов. — Виж, като възбудим дело срещу него, тогава ще запомням фамилията му. Да летиш в един самолет с тях — не знам… Преждевременно ще се издадеш. И дали ще има места? Нали възнамеряваше да се наспиш.
Володя потри с юмруци зачервените си очи и се усмихна.