— Ще те убия! Ще те убия! — викаше Ъртейл.
— Хайде де — подкани го подигравателно с ръка Бигман.
Но Ъртейл не си беше загубил напълно ума. Той обикаляше около Бигман, подскачайки малко тромаво.
— Краката ми ще привикнат към тази гравитация, буболечко, а частта, която докопам, ще бъде изтръгната от тялото ти.
— Хайде, давай!
Сред зрителите настъпи неловко мълчание. Ъртейл стоеше разкрачен и приведен с широко разперени ръце. Той запазваше равновесие, очевидно вече привикнал към гравитацията.
В сравнение с него Бигман беше фиданка. Той бе грациозен като танцьор, но все пак изглеждаше ужасно малък.
Бигман сякаш не беше обезпокоен. Той подскочи напред с внезапно отблъскване от пода, което го изхвърли високо във въздуха. Ъртейл се хвърли към издигащата се фигура, но Бигман вдигна краката си и се приземи зад своя противник, преди последният да успее да се обърне.
Последваха гръмки аплодисменти и Бигман се усмихна.
Той почти направи пирует, гмуркайки се под едната от огромните ръце, които го заплашваха и нанесе саблен удар по бицепса на Ъртейл.
Мъжът подтисна вика си и отново се обърна. Вече запазваше зловещо спокойствие при всички демонстративни провокации. Бигман, от друга страна, използуваше всяка възможност да подиграе Ъртейл и да го подтикне към необмислени действия, които биха го извадили от равновесие.
Той атакуваше и отстъпваше, нанасяйки бързи редки удари, които, макар и леки, жилеха.
Едно ново уважение към Ъртейл се оформяше в главата на дребния марсианец. Приятелчето го заслужаваше. Пазеше своя периметър като мечка, която парира атаката на ловджийско куче. Бигман беше ловджийското куче, което можеше само да се върти по края, да се зъби и ръмжи, и да се пази от лапите на мечката.
С огромното си космато тяло, кръвясали очички и покрито с четина лице Ъртейл дори приличаше на мечка.
— Бий се, приятелче — подиграваше се Бигман. — Само аз правя зрелището.
Ъртейл бавно поклати глава.
— Ела по-близо — каза той.
— Разбира се — отвърна Бигман, стрелкайки се към него. Със светкавично движение улучи челюстта на Ъртейл и почти мигновено след това се мушна под ръката му и отскочи настрана.
Ръката на Ъртейл се придвижи донякъде, но много закъсня и движението остана недовършено. Той леко се олюля.
— Опитай пак — каза той.
Бигман се опита отново. Този път се изви, гмурна се под другата му ръка и завърши с лек поклон, получавайки одобрителните викове на публиката.
— Опитай пак — изхриптя Ъртейл.
— Разбира се — отвърна Бигман и отново се стрелна.
Този път Ъртейл се беше подготвил добре. Не мръдна нито глава, нито ръка, а само издаде десния си крак напред.
Бигман направи лъжливо движение във въздуха или по-скоро се опита без да успее да го завърши. Глезенът му бе достигнат и грубо прикован за момент от обувката на Ъртейл. Бигман извика от болка.
Бързото движение отнесе Ъртейл напред, а Бигман с отчаян тласък в гърба му го ускори.
Този път обаче попривикналият към гравитацията Ъртейл не залитна много и успя да възстанови равновесието си по-бързо, докато Бигман се движеше несръчно наоколо с парещ го глезен.
Ъртейл атакува с бесен вик, а Бигман, завъртайки се на здравия крак, не беше достатъчно бърз. Дясното му рамо бе уловено от един юмрук подобен на свински бут, а десният му лакът от другия. Двамата паднаха заедно на пода.
Вик на неодобрение се изтръгна почти едновременно от всички зрители.
— Спрете борбата — извика Кук, който ги наблюдаваше с пепеляво-сиво лице, но никой не му обърна внимание.
Ъртейл се изправи на крака, повдигайки малкия марсиаиец, сякаш бе перце. Бигман се бореше да стъпи на пода с изкривено от болка лице.
— Мислеше се за много умен, като ме накара да се бия при слаба гравитация — подшушна на ухото му Ъртейл. — Още ли мислиш така?
Бигман не си губеше времето в мислене. Той трябваше да стъпи поне с единия крак на пода… или да го задържи върху колянната капачка на Ъртейл, защото десният му крак попадна за момент върху него. Той направи точно това. После се отблъсна силно и дръпна тялото си назад.
Ъртейл залитна напред. Това само по себе си не бе опасно за него, но балансиращите го мускули надцениха действието на слабата гравитация и за да запази равновесие, той се наклони назад. Тогава Бигман, който очакваше тази реакция, премести тежестта си и го блъсна с всичка сила.
Ъртейл се намери на пода така ненадейно, че зрителите не успяха да разберат как стана това. Бигман се поосвободи и стъпи на крака, но не успя да измъкне дясната си ръка. Той постави лявата ръка върху китката на Ъртейл и го удари рязко с коляно по лакътя.