— Изкупителна жертва ли, мистър Стар? — попита астрономът, повдигайки учудено белите си вежди. — Ние искаме само да изясним фактите.
— Добре, тогава продължавайте — каза Бигман, въртейки се неспокойно на стола си. — Ще получите фактите.
— Чудесно — продължи д-р Пивърейл. — Желаете ли да започнете вие, като основно действуващо лице? Разкажете със собствени думи всичко, което е станало между вас и Ъртейл, но по възможност по-кротко. И не забравяйте, че целият ви разказ ще бъде записан на звуков микрофилм.
— Искате ли да се закълна? — попита Бигман.
— Това не е официален съд — поклати глава Пивърейл.
— Както обичате — отвърна Бигман и с учудващо безпристрастие разказа историята. Започна с това, как Ъртейл го обиди на ръст, продължи през срещата в мините и завърши с дуела. Не спомена само заплахите на Ъртейл за съдебен процес срещу Лъки Стар и Съвета.
След него д-р Гардома потвърди случилото се при първото спречкване между Ъртейл и Бигман и описа за протокола и разигралата се сцена. Той продължи с описание на лечението на Ъртейл след завръщането му от мините.
— Той се възстанови бързо от хипотермията — каза д-р Гардома. — Не го питах за подробности, а и той не каза нищо. Но за Бигман попита. Когато отвърнах, че Бигман е напълно здрав, по изражението на лицето му прецених, че го мрази повече от всякога. От държането на Ъртейл не личеше, че Бигман е спасил живота му, нито забелязах да е обладан от чувство за признателност.
— Това си е ваше мнение — намеси се бързо д-р Пивърейл — и бих препоръчал да не объркваме протокола с такива изявления.
Следващият по ред беше д-р Кук. Той концентрира вниманието си върху двубоя.
— Бигман настояваше да се бият — каза той. — Това е. Стори ми се, че ако уредя боя да се състои при слаба гравитация, както предложи Бигман, и пред свидетели, нищо лошо няма да се случи. Можехме да се намесим, ако нещата станат сериозни. Страхувах се, че ако откажа, боят между тях може да се състои без свидетели и да има тежки последствия. Разбира се, те едва ли можеха да се окажат по-тежки от тези, които се получиха на практика. Аз обаче не успях да ги предвидя. Признавам, че трябваше предварително да се консултирам с вас, доктор Пивърейл.
— Разбира се, че трябваше — съгласи се д-р Пивърейл. — Но факт е, че Бигман е настоявал да се бият и двубоят да се състои при слаба гравитация, нали?
— Точно така.
— И той ви увери, че при тези условия ще убие Ъртейл.
— Точните му думи бяха „ще убия подлеца“. Мисля обаче, че го каза в преносен смисъл. Сигурен съм, че не е планирал истинско убийство.
— Имате ли някакви забележки във връзка с това? — обърна се д-р Пивърейл към Бигман.
— Да, имам. И тъй като д-р Кук изказва становище по въпроса, аз искам да го разпитам.
— Това не е съд — каза д-р Пивърейл, който изглеждаше изненадан.
— Слушайте — започна разпалено Бигман, — смъртта на Ъртейл не беше нещастен случай, а убийство и аз искам да ми позволите да докажа това.
Тишината, настъпила при изявлението на Бигман, продължи не повече от няколко секунди. Последваха смутени шушукания.
— Аз се заемам с разпита на д-р Кук — гласът на Бигман се извиси до пронизителен писък.
— Предлагам да разрешите на Бигман да го извърши, доктор Пивърейл — каза хладно Лъки Стар.
Старият астроном имаше много смутен вид.
— Всъщност, аз не… Бигман не може… — запелтечи той и млъкна.
— Първо, доктор Кук, откъде Ъртейл е узнал пътя, по който Лъки и аз тръгнахме в мините? — попита Бигман.
— Не подозирах, че е знаел пътя — изчерви се Кук.
— Той не беше ни последвал директно. Използувал е път, успореден на нашия, сякаш е възнамерявал да ни догони и следва в непосредствена близост без да разберем, а ние да си мислим, че сме сами и никой не ни следи. За да стори това, той трябва да е знаел предварително пътя, по който смятахме да минем. А ние съставихме този план с вас и никой друг. Лъки не го е издал на Ъртейл, нито пък аз. Тогава кой?
Кук се огледа неспокойно, сякаш търсеше помощ.
— Не зная — отвърна той.
— Не е ли очевидно, че този човек сте вие?
— Не. Може би е подслушвал.
— Той не може да чуе знаците върху една карта, доктор Кук… Но нека продължим. Аз победих Ъртейл и ако гравитацията бе останала като нормалната меркурианска, той щеше да е още жив. Тя обаче не остана, а внезапно отскочи нагоре до нормалната земна гравитация, точно за да предизвика убийството на Ъртейл. Кой направи това?
— Не зная.
— Вие пръв се озовахте при тялото на Ъртейл. И какво правехте? Уверявахте се, че не е мъртъв, нали?