— Ти може би, но аз със сигурност не. На мен избавлението на душата и здравето са ми по-ценни.
Жените се отдалечиха и гласовете им заглъхнаха.
С недоумение отидох до купата с вода и съблякох ризата си. Водата беше приятно топла, а сапунът ухаеше поне толкова хубаво, колкото скъпия вид, който Матилда продаваше на заможните клиенти, но съзнанието ми беше заето единствено с въпроса къде бях попаднала. През времето между събуждането и ставането си бях въобразила, че съм си у дома и трябва да тръгвам за училище. Но сега тази фантазия приключи.
Тук, така или иначе, никой не ходеше на училище, защото нямаше такова — за двете седмици престой вече се бях осведомила по въпроса. Истинските богаташи наемаха частен учител, но само за момчетата.
Обикновено момичетата на моята възраст вече бяха омъжени, дори бяха станали майки или пък работеха някъде като слугини, прислужнички и помощнички. Много биваха изпращани в манастир, независимо от волята им.
За професионално обучение момичетата през този век можеха само да си мечтаят. С малко късмет, жените можеха да управляват собствен магазин, като Матилда. Но това беше изключение.
Въпреки това имаше една разпространена и добре платена женска професия. Бях виждала жени, които изкарваха парите си по този начин в магазина на Матилда. Често купуваха ароматни масла, белила, с които се гримираха, или билкови смеси, с чиято помощ трябваше да им дойде цикълът.
Клариса ми беше казала, че във Венеция те са толкова много, че човек не може да брои до толкова. Някои от тях живеели ден за ден направо на улицата, но други водели истински луксозен начин на живот в благороднически къщи със слуги, скъпи дрехи и всякакви удобства.
Така мислите ми се завъртяха в кръг и се върнаха към първоначалния ми въпрос. Къде бях попаднала?
Приключих с миенето и ресането и огледах приготвените дрехи. Фустата бе от най-фин снежнобял памук. Горната дреха, гамура*, бе ушита от небесносиньо кадифе, а деколтето бе поръбено с брокат. В допълнение имаше копринени чорапи, които се връзваха с панделка над коляното. Жените дори ми бяха донесли нови обувки, подобни на пантофки, които бяха прекалено хубави, за да се ходи с тях.
* Дамско европейско облекло, характерно за Късното средновековие и Ренесанса. — Бел. прев.
Внимателно положих всичко на леглото и нахлузих старите си дрехи, защото изведнъж разбрах къде се намирам. Без съмнение това бе къща на куртизанки. С други думи, публичен дом.
Изпълнена със съжаление, хвърлих един последен поглед към величественото балдахиново легло и красивата рокля, и се отправих да търся Себастиано. След като ме беше довел тук, бе негова задача да ме настани някъде другаде. Сам каза, че ще пренощуваме тук само една вечер.
През деня голямата церемониална зала беше още по-величествена, отколкото през нощта. Стените бяха покрити с лъскава кожа, навсякъде висяха ценни огледала и кристални полилеи със свещи. Подът представляваше полирана мозайка, която блестеше под слънчевите лъчи, които озаряваха залата.
От една от стаите за покои, граничеща с портегото, чух женски гласове придружени със смях. Когато понечих да застана до отворената врата, се появи високо и красиво като картина момиче. Всъщност тя приличаше на фея с дългата си до кръста тъмна коса, която блестеше като коприна, и носеше подобна дреха на тази, която жените ми бяха донесли.
Когато ме видя, се усмихна.
— Ах, ти трябва да си клетата изоставена малка Ана! Хареса ли ти храната? Остана ли доволна от обслужването на прислужниците?
Кимнах мълчаливо.
— Не носиш роклята, която избрах за теб.
— Аз... ъъ, не ми стана.
— Колко жалко. Себастиано ми каза, че имаш моята структура, но си само малко по-ниска. Подкъсиха я специално за теб. — Тя ме погледна изпитателно. — Не ти ли хареса?
Отчаяно се опитах да й обясня, че съм попаднала тук случайно и затова не се нуждая от нова рокля, но освен пелтечене, от устата ми не излезе нищо друго.
Накрая младата жена взе думата.
— Забравих да ти се представя. Казвам се Мариета.
— Приятно ми е — казах изненадано. — Това твоята къща ли е?
— Разбира се. — Тя се усмихна слънчево. — Въпреки че е само обед, ако търсиш ранна забава, лесно можеш да се присъединиш към нас и нашите гости. — Приканвайки ме, тя посочи помещението, от което беше дошла.
— Ъъъ... Всъщност аз трябва да говоря със Себастиано. Той станал ли е?
— Ще го намериш долу във водната зала. Току-що се върна от покупки. — Дари ме с още една слънчева усмивка. — А ако имаш нужда от нещо, просто позвъни. Навсякъде в къщата има въжета със звънци.