Тогава чух тих мъжки глас от другата страна на вратата и вече знаех защо.
Вратата се отвори и останалите гости влязоха. Разбира се, те не ме видяха, защото се измъкнах с огромен скок и се скрих зад паравана. Гледайки внимателно през един процеп на тапицерията, разпознах Имелда, след която се мъкнеха тримата мъже. Двама от типовете ги познавах. Бяха Алвизе и Джовани Малипиеро, третият очевидно бе добър техен приятел.
Всички бяха в отлично настроение. Джовани веднага започна да се натиска с Беата, а тя се кикотеше от удоволствие. Алвизе сграбчи страстно Доротея за поздрав и буквално я задуши с изгарящи целувки. Нищо чудно, че нямаше вид на скърбяща вдовица. Изглежда, Алвизе бе нейният любовник. Със сигурност ходеше да се моли и изповядва толкова често само, за да се среща с него. Разбира се, ако не е по магазините.
Третият мъж си наля вино и започна да флиртува с Имелда. Тези двамата трябваше първо да се поопознаят, но дори и сега това беше по-скоро някаква формалност, която щеше да продължи най-много няколко минути.
Ореола също си наля вино и започна да се оглежда наоколо.
— Къде е Ана? — попита тя. — Точно преди малко беше тук.
Тя погледна зад паравана, а аз светкавично седнах на гърнето, което, за щастие, беше празно и чисто.
Ореола веднага схвана ситуацията.
— Аа — каза тя безразлично, преди да се върне при останалите и да се присъедини към празните им приказки. На преден план бе хуленето на различните венециански благороднически фамилии.
Тогава чух Алвизе да казва нещо, което привлече вниманието ми.
— Разбира се, че утре ще отидем на празненството на Тревизан. С него имаме да уреждаме спешна работа. — Начинът, по който Алвизе произнесе думата „работа“, последвана от лукавата му усмивка, никак не звучеше като работа, ами по-скоро... коварно?
— Ох, каква скука — измърмори Доротея — Когато се празнува, трябва да има танци, песни и веселие! Бих жертвала няколко сантиметра от косата си, за да отида и аз.
— Нашата работа с Тревизан не е скучна. По-скоро... неизбежна. — Този път смехът на Алвизе наистина прозвуча подло. Усетих студени тръпки да преминават през гърба ми, докато вратът ми продължаваше здраво да ме сърби. Внимателно се взрях в пролуката, за да виждам по-добре.
— Доротея, прекрасна моя, ако непременно искаш да дойдеш, ще го уредя — каза Алвизе и докосна закачливо къдриците й. — Дори и без да режеш разкошната си огнена коса.
Тя бутна ръката му.
— Не се шегувай с мен!
— Недей така, никога не бих го направил. — Той се ухили. — Защо просто не дойдеш с нас?
— Но какво ще кажат хората! — рече Доротея колебливо. — Аз съм вдовица отскоро!
— Никой няма да те познае. Сложи си някоя маска, така правят повечето.
— Но сега не е карнавалният сезон — възрази Ореола. — Не е ли забранено да се носят маски?
— Агънце такова — каза Джовани. — Никой не спазва тези забрани. Освен това празненството ще се проведе на закрито, на кого ще му пречи?
Доротея плесна с ръце.
— О, това би било прекрасно! От години не съм ходила на тържество. — Тя се замисли. — Последно на моята сватба. На която бяха само старци, от които едва ли някой имаше собствени зъби.
— Зъби няма да ти липсват — обеща й Алвизе, смеейки се. За доказателство гризна ухото на Доротея, което изтръгна от нея приглушен писък.
Почесах енергично врата си, но от това сърбежът стана по-силен. Току-що се сетих къде бях чула името Тревизан. Себастиано го спомена в нощта на пристигането ми, когато дойдох на себе си след припадъка.
Още тази вечер ще видят сметката на Тревизан и ако аз не ги спра, няма кой друг? Братята Малипиеро дебнат с отрова и кинжал на всеки ъгъл!
Това не оставяше на въображението много възможности за интерпретация. Алвизе щеше да види сметката на Тревизан с отрова или с нож. С други думи, той планираше убийството на Тревизан, и то утре по време на тържеството!
Просто чудесно, помислих си разстроена. Какво, по дяволите, ще правя сега?
— Всъщност къде е Ана? — попита Доротея.
Ореола се изкашля многозначително и през пролуката видях как направи дискретен жест към мен, с което искаше да каже: Ана е в клозета. За съжаление, не всички я разбраха.
Алвизе, който беше седнал до Доротея на леглото, стана и се опита да надникне зад паравана.
— Тази Ана толкова ли е невинна, че се крие от мъжките погледи?
— Ако мъжките погледи са толкова дръзки, колкото твоите, е чиста самоотбрана — поясни брат му, при което двамата с Алвизе избухнаха в бурен смях, което прозвуча по-скоро като цвилене.