Клариса сбърчи вежди и се замисли.
— Сега, като ме питаш... Точно така. Аз обаче я бях сложила в моята помпадур*, защото не се връзваше на прическата ми с кафеза и птичката.
* Дамска чанта, кръстена на мадам Дьо Помпадур. — Бел. прев.
— Маска на котка ли беше?
— Да, затова не си я сложих. Котка и птичка, сещаш се. Не си пасват. Откъде знаеш каква беше маската?
— Ще ти обясня по-късно. От къде я взе? Да не би от една стара жена?
— Точно така — каза Клариса учудена.
— Виждала ли си някога мона Есперанца?
— Не, чувала съм само името й. Досега съм виждал само испанския гондолиер. Защо ми задаваш всички тези въпроси?
— Ами просто така. И какво събитие трябваше да предотвратиш?
— Само ако знаех! — рече Клариса. — Никой не ми каза.
Бях възмутена.
— Но как може да те наказват за нещо, за което не си била наясно?!
Обезсърчена, тя сви рамене.
— Не ме питай. Знам само, че навремето трябваше да отида на едно важно празненство, но аз не го направих, защото имах мигрена.
— О! — възкликнах. Мислите ми препускаха, защото ситуацията на Клариса навремето много приличаше на моята сега. Оставаше само и аз да получа мигрена и до края на живота си да заседна наказана в това време, без душ и дезодорант! — Значи, на това празненство се е случило нещо, което е трябвало да предотвратиш?
Тя сви рамене.
— Нямам представа, може да е било така, а може и да не е. Никой нищо не ми каза. Съобщиха ми само, че съм направила сериозна грешка, като не съм отишла.
Не стоеше под въпрос, че трябва непременно да отида на това празненство, на всяка цена. Щях да предотвратя въпросното събитие, каквото и да беше то, а след това най-накрая да се завърна у дома. Добре, че не страдам от главоболие!
Поех си дълбоко дъх.
— Наистина се радвам, че си поговорихме за това.
— Защо?
— Защото тази вечер аз също трябва да отида на едно празненство. И исках да те помоля да дойдеш с мен.
Клариса каза, че за нейно съжаление, не би могла да ме придружи. Дори и да искала, било невъзможно, защото няма какво да облече.
— Това не е проблем — казах й. — Имам цял сандък, пълен с дрехи, ще намерим рокля и за теб. Може малко да ти е големичка, но ще стегнем повече връзките в горната част.
— Матилда няма да ме пусне.
— И защо не? Ти се трепеш от работа всеки ден от сутрин до вечер без почивка. Защо да не може един път малко да се позабавляваш? При това няма да излезеш сама. Като благоприлична дама ще съм с теб.
— Ти си момиче и си само на седемнайсет, това не се брои.
— Бартоломео също ще дойде, подсигурени сме откъм мъжка закрила.
— Ах! — въздъхна Клариса.
— И мона Доротея също ще дойде. — Не ми беше трудно да изфабрикувам нужните ми аргументи. — Тя е уважавана вдовица, която е отседнала в „Свети Захария“ и делим с нея една стая.
Същото разказах и на Матилда, когато директно я попитах дали ще пусне Клариса да дойде с мен и мона Доротея на празненството на месер* Тревизан.
* Венецианско обръщение към господин. — Бел. прев.
Матилда веднага заяви, че това не подлежи на дискусия, при което й предложих да идвам да чистя всеки ден до окончателното ми отпътуване от терц* до вечернята.
* 9 часът сутринта. — Бел. прев.
— Къде ще пътуваш и кога? — попита ме тя.
— В... Рим. Междувременно открих, че имам братовчед там. Ще отпътувам след дванайсет дни. — Поне се надявах, че този път щеше да се получи, защото тогава бе следващата смяна на лунната фаза.
Матилда не изглеждаше убедена.
— От пет години нося отговорност за това дръзко, безполезно създание. Никой не може да ме укори, че не вземам на сериозно задълженията ми като нейна господарка. За празненствата на богаташите не се чува нищо добро. Там господства необуздана жажда за забавления и поквара. Не е място за достойни млади жени.
На заден план се чу едно пресипнало покашляне.
— Остави ги да вървят — каза Джакопо, който стана от кухненската маса и докуцука в магазина. — Те са млади и от време на време е хубаво да се позабавляват. Може да умрат от скука само с нас. Заслужила е малко разнообразие.
Матилда се обърна към него слисана.
— Ти си чул за какво си говорихме? Какво е станало с ушите ти?
— Някои дни са по-добре от обикновено — заяви Джакопо. — Трябва да е от вятъра. Днес сутринта като бях на пиаца, духаше много силно.
Матилда помърмори още малко, но след това за наше облекчение се съгласи да пусне Клариса, но при условие че се върнеше у дома до полунощ.
Джакопо също имаше правила за добро поведение, които каза на Клариса на четири очи в кухнята, докато аз бързо преметох магазина под зоркото око на Матилда.