— Деколтето на роклята е прекалено дълбоко.
Устоях на желанието да си сложа ръката отпред и вместо това повдигнах дръзко брадичка. Роклята не беше чак толкова предизвикателна, като тази на Мариета. Равни права за всички!
Себастиано присви очи и се загледа внимателно.
— Какво по дяволите... — Направи две големи крачки и се озова при мен. Мариета едва не загуби равновесие, той така рязко се отдръпна от нея.
Застанал плътно пред мен, Себастиано хвана брадичката ми и я повдигна внимателно. Погледът му се спря на врата ми. Гняв се четеше в очите му, когато я пусна и вместо това ме хвана за ръката. Без да каже и дума, ме затегли през тълпата.
— И без това исках да говоря с теб насаме — казах, препъвайки се зад него и внимавайки да не блъсна някого.
Видях Барт и Клариса застанали до една колона. Барт много ми хареса, беше се обръснал и изтупал. Беше очевидно, че Барт ухажваше Клариса, на която й харесваше, защото се усмихваше, което се случваше доста рядко. Помислих си, че това беше добър знак.
Защо да не се получи нещо между тях двамата? Клариса беше повече от заслужила малко развлечение. Бях горда от себе си, че я убедих да дойде.
— Виж, там са Бартоломео и Клариса — казах на Себастиано. Махнах им, но те не ме забелязаха, защото бяха потънали в разговор. Минавайки покрай тях, нямах възможност да им се обадя, тъй като Себастиано ме дърпаше за ръката.
— Аз и доброволно ще дойда с теб — рекох му. — Спокойно можеш да ме пуснеш.
Той не отговори. Със стиснати от ярост устни, ме прекара през колонадата и в дъното й ме избута в една ниша. Хвана ме за раменете и ме обърна с лице към себе си.
— Това Алвизе ли го направи? — попита ме той.
Кимнах.
— Кога?
— Преди десетина минути.
— По дяволите! — изруга той. Дори ми се стори, че чух тихо скърцане със зъби. Необяснимо защо, това веднага подобри настроението ми.
— Ритнах го в коляното — информирах го. — Същото, в което и ти го ритна, когато ти се нахвърли с ножа. Всъщност трябваше да му забия едно кроше в лицето, но тогава се появиха Таселхоф и Алвизе избяга.
Случката със сабята му я спестих, беше вече отживелица.
Щастлива, аз добавих:
— Мисля, че успях Себастиано! Предотвратих лошото събитие и затова при следващата смяна на лунната фаза мога да се върна. — Триумфиращо продължих: — Аз спасих Тревизан! Алвизе и брат му го бяха примамили във водната зала, уж искаха да му покажат един подарък. Аз ги последвах и стигнах точно навреме. В противен случай гарантирано щяха да го очистят!
Себастиано ме гледаше замислено.
— Ти си доста смела, знаеш ли?
— Щях да се подмокря от страх — възразих. — Определено те пак ще опитат. Трябва да го предупредим. Ако узнае, може да си спаси кожата от семейство Малипиеро.
Себастиано поклати глава.
— Това е забранено знание, защото идва от бъдещето. Няма начин да му кажем. Можем само да се опитаме да го пазим. — Той се намръщи ядосано. — И теб също. Сега Алвизе знае на коя страна си.
— Ще стоя на разстояние от него. Защо не се върна по-рано?
— Понякога нещата просто не се случват по начина, по който бихме искали. — Гласът му звучеше изтощено и изведнъж забелязах колко е блед. Стори ми се дори, че краката му не го държаха. Не беше пил, щях да го надуша. Навярно беше уморен, но това само по себе си не обясняваше тази отпадналост.
— Какво не е наред с теб? — попитах изплашена.
— Нищо особено. Просто съм зверски уморен.
Един пиян гост идваше към нас, залитайки, и на разминаване се удари в Себастиано. Той се сви и извика сподавено. Пияният продължи напред, препъвайки се, без да се извини.
Себастиано, по-блед отколкото преди малко, притисна с ръка дясната страна на торса си. Когато я свали, видях тъмни петна по жакета му.
— Ти си ранен! — казах ужасена.
— Глупавата превръзка се е разхлабила.
— Трябва незабавно да отидеш на лекар!
— Никакъв лекар. Тук раните заздравяват най-добре, като не допускаш никой до тях.
— Разбира се, имах предвид истински лекар!
— За съжаление, трябва да откажа.
— Това означава ли, че не можеш да се върнеш?
— За момента не.
— Какво искаш да кажеш?
— Ще ти обясня по-късно. Хайде, да тръгваме.
На стълбите стана още по-явно колко зле се чувстваше. При всяка стъпка изпитваше болка и въпреки че се опитваше, не можеше да потисне стоновете си. Притесних се, че е ранен сериозно. Не защото това щеше да му попречи да ме върне в бъдещето. Просто се страхувах за него.
— Къде отиваме? — попитах го.
— Нуждая се от почивка, а ти трябва да се скриеш. Не можеш да се върнеш в манастира, Бартоломео ми разказа, че Доротея си е избрала за любовник точно Алвизе. Близо до нея вече не си в безопасност. Хосе уреди една стая, където можем да се подслоним за известно време.