— Ти с Хосе ли беше заминал? Той не можеше ли да се грижи по-добре за теб? Но как въобще те раниха? Инцидент ли беше?
Себастиано простена.
— Толкова много въпроси. Можем ли да говорим за това по-късно?
Изгарях от любопитство, но така или иначе, той нямаше да може да ми разкаже много, защото долу в къщата имаше хора. Един слуга подаде на Себастиано наметалото му, а на мен шала. Навън се качихме в една гондола и Себастиано посочи адреса на гондолиера. Той седна сковано на пейката, очевидно опитвайки се да прикрие болката. Страхът ми растеше, защото знаех колко бързо можеше да умре човек от безобидни наранявания в този век. Дори най-малката отворена рана можеше да бъде смъртоносна. Нямаше нито ваксина против тетанус, нито стерилни превръзки. Само за двете седмици, прекарани в билковия магазин на Матилда, дойдоха две жени, които току-що бяха загубили свой близък от отравяне на кръвта. Нищо и никой не бе в състояние да им помогне.
Седях мълчаливо до Себастиано, докато гондолиерът управляваше лодката по канала. От двете страни на брега се издигаха тъмните контури на палацо на фона на нощното небе, осветени само тук-там от факлите на кея или свещите по прозорците. Беше една приказно красива гледка. Черните блестящи води на Канале Гранде, спокойният пейзаж около нас — всичко това можеше да бъде един чудесен и романтичен фон за любовен филм. Но за романтика сега не можеше да се мисли, ситуацията беше твърде сериозна.
Въпреки това си давах сметка за реакцията ми от близостта на Себастиано. Той седеше толкова близо до мен, че рамото му докосваше моето и можех да усетя топлината на тялото му. Чувството беше уникално, пронизваше ме цялата. За да му се насладя още повече, изпитах желание да се притисна силно в него.
Разбрах, че правя точно това, когато чух стоновете му.
Бързо се отдалечих от него.
— Съжалявам!
— За нищо.
През останалата част от пътуването седях неподвижна в неловко мълчание.
Къщата, пред която спря гондолата, по думите на Себастиано принадлежеше на една вдовица, чийто мъж е бил майстор на въжета. Беше малка и се намираше на един тесен страничен канал в квартала „Кастело“, близо до „Арсенал“*. Себастиано се разплати с гондолиера и ме остави да му помогна да слезе.
* Венецианска корабостроителница. — Бел. прев.
— Ти си моята съпруга — каза Себастиано, докато завърташе ключа в скърцащата брава.
— Аз съм какво? — попитах озадачено.
— Жена ми. В случай че хазайката попита. Но не се притеснявай, няма да делиш леглото с мен, аз ще спя на пода.
Вътре в къщата беше тъмно като в пещера.
— Изчакай тук — рече Себастиано. Проклинайки, той се запрепъва в тъмнината. След това го чух да шумоли. След известно време запали малък пламък и аз отново можех да го видя, с малка свещичка в ръка.
Той ми махна.
— Ето оттук се отива нагоре.
Както в дома на Матилда, така и тук се стигаше на горния етаж по едно скърцащо и тясно стълбище, което приличаше по-скоро на стълба. Едва успяхме да изкачим няколко стъпала, когато една от вратите на приземния етаж се отвори и се появи жена с посивяла коса.
— Вие ли сте месер Себастиано?
— Да, аз съм, мона Фаустина.
— И кого сте довели? — Мона Фаустина се втренчи в мен зловещо. Със същия поглед ме гледаше често и Матилда. Това беше погледът надявам-се-да-не-яде-твърде-много.
— Аз съм жена му, но ще ям навън — представих се.
Мона Фаустина се оттегли в стаята си, без да каже нито дума, и тресна вратата след себе си.
Последвах Себастиано нагоре, където се озовахме в нещо като таванско помещение. Тук не изглеждаше особено уютно. Стълбището свършваше точно по средата на стаята и ако човек не внимаваше, можеше да си удари главата в гредите на тавана. Леглото се състоеше от паянтова дървена конструкция и чувал със слама, който служеше за матрак. Имаше също няколко сандъка и това беше цялото обзавеждане.
— Тук има ли мишки? — Подозрително надзърнах в прашните ъгли на стаята.
— Все още не съм видял, но съм идвал тук само веднъж, за да си оставя нещата и да се преоблека.
Себастиано коленичи пред един от сандъците и го отвори. В светлината на свещта се виждаше колко болнаво блед бе той.
— Тук някъде трябва да има нещо като превързочни материали. Мариета сложи и чист лен в багажа. — Той залитна и седна на петите си, при което за малко да изпусне свещта.