Скочих напред и му я взех от ръката.
— Остави на мен. Мястото ти е в леглото.
Без да обръщам внимание на възраженията му, му помогнах да се изправи и настоях веднага да си легне. Той се свлече със стон върху сламата и се опита сам да разкопчае жакета си. Сложих свещта до рамката на леглото и избутах ръцете му.
— Стой мирен — рекох. — Аз ще се погрижа за това.
Разкопчах жакета и скъсах ризата му. Въпреки лошото осветление видях много кръв. Отчасти засъхнала, отчасти прясна и лъскава, тя бе напоила оскъдната ленена превръзка, която се бе разместила от удара с пияния. Помогнах на Себастиано да се надигне, за да сваля жакета и ризата му. Така хлабавата превръзка се размести още повече и откри кървавия разрез под десните му ребра. Когато видях раната, си поех шумно въздух. Вероятно трябваше да се зашие, но това надхвърляше моите умения. Една порядъчна превръзка трябваше да свърши работа, това бе всичко, което можех да направя. Плахо посегнах, за да махна парчето ленен плат, но после се спрях.
— Тук има ли ракия?
— Искаш да си пийнеш за кураж ли?
Колко характерно за него. Този тип лежеше пред мен полумъртъв и всичко, което му идваше на ума, бе да пуска шеги, които дори не бяха толкова смешни. Въпреки това не можах да потисна кикота си.
— Искам да си дезинфекцирам ръцете. Сещаш се. Бацили. Гангрена. Отравяне на кръвта.
— Не е нужно да правиш всичко това — каза изтощен Себастиано. Клепачите му бяха натежали, а погледът му бе мътен. — Донеси ми от сандъка едно чисто парче лен, с останалото ще се справя сам.
— И дума да не става, аз ще се погрижа. Наистина съм добра. — Това си беше чиста лъжа. В действителност на курса по първа помощ за шофьорската книжка бях научила само как се превързват несъществуващи рани. Истински наранявания все още не ми бяха попадали пред очите. Поне не такива, които кървяха толкова много.
— За съжаление... няма ракия — промърмори Себастиано. — Мона Фаустина трябва да има. Но... със сигурност ще я даде само срещу пари в брой. — Гласът му отслабваше все повече.
Ужасена, видях как очите му се затвориха.
— Дръж се! — извиках. — Не можеш да умреш сега!
— Просто съм... уморен. — Думите му едва се разбираха. — От завчера... не съм спал.
Той беше просто уморен, слава богу! Поех си дълбоко въздух. Но все пак трябваше да се превърже. Не исках аз да съм виновна, ако раната се замърси и инфектира.
Решително дръпнах кесията му от колана и взех няколко монети.
С парите и със свещта в ръка слязох долу, където хванах мона Фаустина да подслушва под стълбите. Когато ме видя, се втурна към печката и се засуети.
— Преди малко ме обзе неочакван глад — каза тя.
— А мен ме обзе неочаквана жажда. — Подадох й парите. — Имате ли ракия? Но трябва да е много силна. И малко мед би било добре.
Тя грабна монетите от ръката ми, без да ги брои. От едно глинено гърне загреба лъжица мед и я сложи в малка купичка, след което, мърморейки, извади една стомна, от която се разнесе остра миризма на твърд алкохол.
— Да не я изпиете всичката — извика тя след мен, докато се качвах бързо нагоре.
Себастиано вече беше потънал в дълбок сън. Аз дезинфекцирах ръцете си с ракията и след това почистих кожата около раната с една ленена кърпа, която предварително бях напоила обилно с алкохола. Себастиано простена кратко, но не се събуди. За мое облекчение, раната вече не кървеше. Наведох се със свещта, за да я огледам по-отблизо. Ръбовете й бяха гладки и прави, като че ли някой го бе наръгал с нож. Алвизе? Дали имаше пръст в тази работа? Изглежда, този тип беше навсякъде!
При лечението на раната ми бяха от полза не само знанията от курса по първа помощ, но и тези, които бях научила от Матилда и Клариса. Например, че медът подпомага заздравяването на тъканите.
Намазах с мед едно парче ленен плат, щедро изсипах отгоре ракия и го наложих като компрес върху раната. След това се заех с превръзката. Това изискваше усилия, защото трябваше отново да надигна Себастиано. С много убеждения той се остави да го изправя в полуседнало положение, въпреки настояването му да го оставя най-накрая да поспи.
Тъй като се налагаше многократно да омотая превръзката около тялото му, бях застанала твърде близо до него. Опитах се да се съсредоточа върху раната и превръзката и да не обръщам внимание на факта колко гладка и загоряла от слънцето бе кожата му и колко мускулесто бе тялото му.
— Сега ще направя по един възел и от двете страни — казах по-скоро на себе си, за да си напомня, че извършвах медицински процедури.
— Ти наистина си смела — прошепна той.