Без повече приказки аз изчезнах в уличката и се отправих към магазина за маски.
Моята надежда, че ще намеря там старата Есперанца, се изпари набързо. Магазинът изглеждаше пуст, дори табелата я нямаше. Изглеждаше така, сякаш бе изоставен. В мен се надигна тягостно чувство, което постепенно се превърна в гняв. Дали тези старци изпитваха нещо като отговорност към своите хора? Каква полза имаше Барт от това, че всеки път беше на разположение и скачаше в готовност, когато Есперанца му дадеше нареждания? Веднага щом ситуацията станеше напечена, тя просто изчезваше!
Хосе не беше много по-добър от нея. Постоянно пътуваше във времето, а когато наистина ти бе необходим, никакъв го нямаше. Себастиано щеше за малко да умре, размина му се на косъм!
От сенките на една арка се отдели женска фигура и се приближи.
— Слава на небесата! — извика Клариса, която пристъпваше с протегнати към мен ръце. — Чакам тук от изгрев-слънце, защото толкова силно се надявах, че ще дойдеш! Непременно трябва да говоря с теб!
Стегнах се, изпълнена с враждебност. Инстинктивно отстъпих крачка назад, когато дойде още по-близо и накрая застана пред мен, останала без дъх.
— Какво искаш? — отсякох аз. — Може би да се извиниш, че искаше да убиеш Себастиано? — Когато понечи да каже нещо, аз вдигнах ръка. — Не си и помисляй да ме лъжеш! Лекарството беше отровно! А ти знаеше много добре, че е за Себастиано! Сама се издаде! Ти каза: той трябва да изпие всичко наведнъж! Не бях споменала и дума, че той се нуждае от лекарството! Ти откъде знаеше?
— Защото Алвизе ми каза.
Напълно обезоръжена от тази неочаквана изповед, се втренчих в нея. Тя отвърна на погледа ми с кървясали очи. Личеше си, че е плакала.
— Той дойде при мен и каза, че в бъдещето е пронизал Себастиано с камата си. Допусна, че може да се отбиеш, за да вземеш някои лекарства. И ми нареди да сложа отрова.
Устата ми зейна, като чух тези непристойни думи. Да бъде подстрекавана да участва в заговор за убийство, бе едно нещо. Съвсем друго, да участва доброволно!
— Разбира се, че не го направих — заяви Клариса.
— Лъжеш — обвиних я. — Той щеше вече да е мъртъв, ако хазайката не бе изпила лекарството погрешка! Тя изпи само една чашка и спа цяло денонощие!
— Тя дребна и слаба ли е?
— Какво общо има това?
— Ако е голяма и силна като Себастиано, щеше спокойно да изпие всичко, без да й подейства така. Беше точно премерено. Една доза за голям и силен човек, която да го повали в дълбок сън за цяло денонощие.
Нямах думи. Вярно беше, мона Фаустина бе дребна и слаба, дори бих могла да я вдигна с една ръка. Думите на Клариса звучаха така, сякаш можеше и да са истина. Но след като ме бе лъгала толкова често, вече й нямах доверие.
— Ако го беше изпил Себастиано, щеше да му помогне! — продължи Клариса нетърпеливо. — Не беше само лекарство за сън, а и срещу темпрература.
— Сега всякакви можеш да ми ги разказваш — казах аз.
— Но това е истината! Никога не бих изпълнила коварната молба на Алвизе, въпреки че ми обеща звезди от небето!
— Какво ти обеща? — попитах любопитно против волята ми.
— Че ще ме върне в моето време.
— И ти повярва на тази глупост?
— Как мога да съм сигурна, че той действително не може да го направи? — Тя сви рамене. — Да не му вярвам, няма да ме върне у дома. Но да подкрепя убийствения му план, изобщо не можеше да става и дума. В края на краищата имам нещо като съвест. Със сигурност си спомняш, че отначало дори не исках да ти дам лекарството.
— И защо все пак го направи?
— Защото Джакопо не ме остави на мира. И защото накрая реших да отстоявам пред Алвизе, че наистина съм ти дала отрова, но не е подействала, вероятно защото Себастиано не я е изпил цялата. Разбира се, нямаше да мога да твърдя това, ако не ти я бях дала. Така че смесих приспивателно с билките против температура, за да изглежда пред Алвизе, сякаш съм в играта. — Тя ме погледна триумфално. — Сега увери ли се, че мисля доброто на Себастиано?
Нямаше да се оставя да ме пързулнат толкова лесно.
— Искаш да кажеш, най-доброто за теб.
Клариса се изчерви.
— Престъпление ли е, че искам да се прибера вкъщи?
Не отговорих на този глупав въпрос.
— Всъщност Алвизе как те намери? — попитах я.
Тя отново вдигна рамене.
— Предполагам, че е разбрал от Доротея коя съм, какво правя и къде живея. Вчера преди обед изведнъж се появи на вратата.