* Пари (ит.). — Бел. прев.
Пазарихме се с нея до кръв. След известно време се споразумяхме и си дадох сметка, че смело бях отстояла позицията си, особено след като получих бонус филия хляб със сирене.
Мърморейки, тя ми подаде кана с прясна вода и дори ми позволи да използвам огледалото й. Хавлиени кърпи, сапун и гребен взех от сандъка на Себастиано, който стоеше изоставен на таванската стая и ми напомни, че вече ни деляха няколко стотин години. Затворих очи и си представих как той лежи в спешното отделение. Обзе ме чувство на страх, защото бе доста лесно да си изфантазирам всичко цветно.
— Губим го — извика някой.
Една лекарка му сложи респираторна маска, а друга зареди дефибрилатора на двеста.
— Отдръпнете се! — извика тя, преди да освободи тока в тялото на Себастиано. Той трепна силно и на екрана се появи назъбена линия.
— Имаме пулс! — каза лекарката.
— Добре се справи, Изи — рече другата.
Едва сега забелязах, че двете приличаха на Изи и Мередит от „Анатомията на Грей“.
О, чудесно, помислих си иронично. Няма проблем, ако пропусна няколко епизода. Аз просто ще си ги измисля.
Както и да е, във всеки случай за Себастиано щяха да се погрижат компетентни медицински лица в двайсет и първи век. Щяха да му включат системи и да го натъпчат с антибиотици, и след седмица щеше да е като нов. Не исках да си представям нищо друго. Той просто трябваше да оздравее!
Набързо се позамих, бе една досадна и в същото време импровизирана процедура, защото за да станех наистина чиста, трябваше да изразходя много повече вода. С малкото количество на разположение успях само да понамокря няколко спешно нуждаещи се от измиване части на тялото ми и с това се приключи. Какво ли не бих дала за моя дезодорант!
Косата ми, която също се нуждаеше от старателно миене, трябваше да почака по-добри времена. Сресах я доколкото можах и я сплетох в стегната плитка, която вързах с единствената копринена панделка, оцеляла след акцията по размяната с Доротея.
След това си сложих чисти чорапи и чистата фуста. От двете рокли избрах по-дискретната и я завързах внимателно на гърдите. С воал на лицето и шал на раменете завърших тоалета ми и бях готова за излизане. Преди да тръгна, прикрепих кесийката с парите за колана ми, така че предприемчивата ми хазайката да не се почувства изкушена.
На вратата поех дълбоко въздух и се стегнах. След това тръгнах.
На дневна светлина палацото изглеждаше още по-внушително и прекрасно от вечерта на бала. Фасадата бе изрисувана с цветни стенописи, предимно библейски сцени, които се харесваха на хората по това време. Мраморни лъвски глави украсяваха первазите на прозорците. А една гондола, тапицирана в кадифе, се поклащаше на кея. Всичко беше от най-доброто.
Надявах се да заваря Тревизан в по-добро настроение, отколкото предишния ден. Благоразположението на духа повишаваше отзивчивостта. Но преди всичко се надявах да го открия у дома.
В погледа на слугата, който отвори вратата при моето почукване, долових следа от снизхождение. Може би трябваше да облека роклята от фина коприна, вместо простата памучна роба. Но за тези разсъждения бе твърде късно.
Отместих воала и обясних, че трябва да говоря с месер Тревизан по спешен въпрос. Когато прислужникът ме попита за името ми, се замислих. До този момент не бях представена официално на Тревизан. Той ме познаваше само като малката писана!
Естествено трудно можех да обясня това на слугата. Той щеше да изпадне в истеричен пристъп на смях, в края на краищата не бях жената котка.
— Аз съм Ана, месер Тревизан е информиран — казах величествено. — Срещнахме се вчера пред заседателната зала в Двореца на дожите и с братовчед ми Себастиано разговаряхме с месер Тревизан.
Тази информация удовлетвори слугата. Той ми нареди да изчакам и изчезна по стълбите. След известно време се върна и ме помоли да го последвам.
Без блясъка от светлината на свещите голямата зала на пиано нобиле изглеждаше много по-семпла, отколкото по време на празненството. Когато минах покрай голямото огледало, се огледах за миг. Нямаше и следа от сияйната ренесансова красота, която в нощта на бала ме гледаше от огледалото. Изглеждах бледа и недоспала. За съжаление, без коректор за сенки под очите в този век не можех да направя нищо друго, освен добре да се наспя.
Слугата ме въведе в една от стаите, граничещи с портегото.
— Господарят ми ще дойде всеки момент — каза той.
Благодарих и се огледах наоколо. По всяка вероятност това беше работна стая. До прозореца имаше бюро с мастилница и хартия. Върху една по-голяма маса пред камината бяха разгърнати книги голям формат и свитъци документи. По стените имаше лавици с десетки книги, видно доказателство за богатството на Тревизан. С книгите беше като с подправките. Тъй като в тази епоха те бяха много редки и скъпи, малцина можеха да си ги позволят. Само с моята поредица за Хари Потър бих била великолепна партия за женитба тук, а ако прибавех и „Здрач“ романите, желаещите кандидати трябваше да се редят на опашка. Тъкмо се наслаждавах на представата, че с няколко книги и една пиперница щях да стана най-желаната мадама във Венеция, когато погледът ми се спря на големия дървен глобус, който се открояваше на една малка масичка и изглеждаше много ценен. Континентите бяха инкрустирани в дървото, но дърводелецът бе проявил голяма творческа свобода: Северна и Южна Америка бяха сплескани и представляваха нещо като дълга и тънка тръбичка. За сметка на това пък Африка бе огромна, особено южната част. В сравнение с нея Азия бе доста незначителна. И въпреки че сравнително рядко внимавах в час по география, бях сигурна, че никога не съм виждала Арктика с такава странна форма. Антарктида липсваше напълно, но може би дървеният материал не е достигнал.