— Континентите са моделирани според най-новите кадастрални карти — каза Тревизан зад гърба ми. Той бе влязъл в стаята и гордо сочеше глобуса.
— Да, наистина е много... хубав. И всичко това без... — Щях да кажа сателити и GPS, но от устата ми не излезе дори и резервна дума.
Но изглежда, това не притесни Тревизан. Олекна ми. За щастие, той беше в добро настроение!
— Какво ви води при мен, малка писано? Как е скъпият господин братовчед? Между другото, смятам, че Себастиано е един проницателен млад мъж. Ценя изключително много нашите разговори за политика и преценката му е важна за мен. Фактът, че той споделя моето отрицателно становище във връзка с неотдавнашното решение на Съвета за корабостроенето и търговията с чужбина, ме насърчава да продължа да отстоявам каузата си и да не се предавам преждевременно.
— Той е болен — изтърсих аз.
Тревизан стана сериозен.
— Надявам се, че не е нещо сериозно.
— Постъпи в болница. — Очевидно Тревизан забеляза отчаянието ми, защото дойде при мен и взе състрадателно ръцете ми.
— В коя? Ще му изпратя най-добрия лекар!
„Там вече се грижат за него Изи и Мередит“ определено щеше да бъде грешен отговор. Затова реших да се придържам към истината, най-малкото тази, която бих могла да изрека.
— Не знам къде е. Един добър приятел го отведе. Със сигурност той скоро ще се върне и тогава ще разбера.
— Дръжте ме в течение, за да мога да изпратя лекар.
Кимнах и след това поднесох основната причина за моето идване с надеждата, че ще прозвучи правдоподобно. Ако бях наполовина толкова добра, колкото Клариса, не трябваше да имам никакви проблеми. Но знаех, че трябваше още много да уча в това отношение, така че по време на разказа ми не гледах Тревизан директно в очите, ами наблюдавах маркуча на земното кълбо, изобразяващ Америка.
Разказах, че тази сутрин приятел на братовчед ми ме беше придружил до църквата, за да се помоля. Там се бяхме усъмнили в една тъмна, подозрително изглеждаща фигура и сме решили сами да се справим с крадеца.
— Приятелят на моя братовчед блъсна мъжа в сакристията и аз бързо хлопнах вратата, с идеята да викнем стражите. Но след това вратата отново се отвори и с ужас видях, че приятелят на братовчед ми е повален на земята. С един свещник.
— От крадеца? — попита Тревизан.
— Ъъъ... Всъщност оказа се, че не е крадец, ами монах. И че сме допуснали... грешка.
Опитах се да прикрия неловкостта си, като придам повече трагичност на следващите ми думи. Това не беше никак трудно, защото монахът наистина се държа много мръснишки.
— Той удари още веднъж клетият Бартоломео, въпреки че вече лежеше в безсъзнание на пода. След това се нахвърли със свещника и върху мен.
С това спечелих допълнителни точки. Лицето на Тревизан доби мрачен израз.
— Той е искал да ви удари? Едно безпомощно и крехко момиче? В църквата?
— Със свещника — потвърдих аз. — Едва успях да избягам. И сега съм тук.
— И искате монахът да бъде наказан за неговото непокорно и брутално поведение?
— Всъщност не — казах стъписано. — Просто искам да освободят Бартоломео от затвора. Монахът извика стражата да го арестува и отведе.
— Кажете ми имената му и още днес Бартоломео ще напусне затвора.
Въздъхнах с облекчение и се усмихнах лъчезарно на Тревизан.