Веднага щом гласовете затихнаха, Алвизе ме завлече обратно на уличката, която бяхме напуснали преди малко. От там продължихме до следващия ъгъл. Захватът му остана здрав и усещането, че всеки момент ще се задуша, не намаля.
„Той не иска да те убие — говореше вътрешният ми глас. — В противен случай отдавна да го е сторил!“
Но какво беше намислил?
Получих отговора веднага след това. Стигнахме до един много малък канал и кей, където ни чакаше лодка. На руля седеше един започнал да оплешивява недодялан човек. Той вдигна един стар чувал и въже.
— Искаш ли, преди да я отведеш при твоя господар, да я покриеш, след това да я вържеш и да й запушиш устата? — попита той шепнешком Алвизе.
— Не говори глупости — отговори Алвизе също толкова тихо. — За по-бързо ще я ударя с юмрук, за да изпадне в безсъзнание.
Забелязах как Алвизе се огледа зад мен, сякаш за да се убеди, че не гледаха към нас прекалено много любопитни погледи.
Песента! Вече знаех за коя ставаше въпрос! Тя беше от филма „Мис таен агент“ и в действителност не беше песен. Това бе просто абревиатура на упражнение за самозащита. Дори в курса ни бяхме учили как да го приложим при задушаваща ни задна хватка.
„С“ като „слънчев сплит“. „О“ като „обувка“. „Н“ като „нос“. „Г“ като „гениталии“. С-О-Н-Г.*
* Song (нем.) — песен. — Бел. прев.
„Престани да изброяваш буквите от азбуката — казах си. — Удряй!“
В същото време видях как Алвизе вдигна свободната си ръка за удар.
Аз бях малко по-бърза. Замахнах и го изръгах с лакът в ребрата. После го изритах силно с пета по крака. Фраснах го със страшна сила с юмрук по носа (не, този път не се поколебах) и със сигурност щях да му забия едно коляно в слабините, ако все още се държеше на краката си. Но той ме пусна веднага след „Н“ и падна в канала, размахвайки ръце. Още докато падаше, видях как кръв шурна от носа му.
— Истински дявол — каза смаяно типът в лодката.
Нямах намерение да чакам, за да видя какво предстоеше да се случи. С развети фусти, аз се завъртях на пети и със скоростта на светлината оставих зад гърба си мястото на случката.
За жалост, успях да направя само две крачки и се натъкнах на Джовани Малипиеро. Той ме сграбчи още докато тичах и ме бутна в лодката, където в следващия момент ми метнаха чувала върху главата. Внезапно всичко около мен потъна в мрак.
— Така трябваше да направим още в самото начало — каза типът в лодката, докато омотаваше тялото ми с въже и едновременно с това се опитваше да ми запуши устата. Лененият плат на чувала допря кожата на лицето ми, а след това и зъбите ми. Миришеше отвратително на риба.
Мятах се на всички страни, докато не успях да извърна лицето си.
До мен чух плясък и ругатня, от което стигнах до извода, че Алвизе току-що бе излязъл от канала и се бе покатерил в лодката.
— Кучка — изръмжа той. — Затова сега ще те заболи особено много.
Вече бях поела дълбоко въздух, за да издам най-силния писък в живота ми, но за съжаление, не се получи. Един силен удар ме уцели отстрани по главата. Усетих как паднах на една страна, а червени кръгове се завъртяха пред очите ми. После всичко потъна в дълбок мрак.
Когато се събудих, ми беше лошо. Едва успях да се завъртя на една страна, преди да повърна. След това се помъчих да се надигна, за да се преборя с по-нататъшните пристъпи на гадене. Поех си дълбоко въздух, докато гаденето не изчезна, и забелязах, че се чувствам по-добре, когато не се движа прекалено бързо.
Където и да се намирах, беше тъмно и влажно. Долових бълбукането на вода наблизо. Постепенно очите ми се адаптираха към сумрака и осъзнах, че не беше съвсем тъмно — от едно място, извън моя затвор, се прокрадваше слаба светлинка.
Тя ми помогна да идентифицирам контурите на заобикалящите ме предмети, първоначално виждах само черни сенки, а след това постепенно започнах да разпознавам подробностите. Грубата тухлена стена, на която се бях облегнала. Каменната пейка от дясната ми страна. Железните перила пред мен. Дъгообразната повърхност, която се очертаваше на фона на тъмнината, и накрая блестящата черна вода на канала.
Помещението, в което се намирах, ми изглеждаше познато. С мъка се изправих на крака и се задържах здраво за парапета. Внимателно докоснах болезненото място на главата ми, но с изключение на една огромна цицина, нямах други наранявания.
Вторачих се в тъмнината, опитвайки да се съсредоточа. Бях идвала тук! В навечерието на бала! Това беше водната зала в къщата на Тревизан.