Подадох му втората монета и му благодарих.
Той ме погледна с надежда.
— Мога ли да направя нещо друго за вас, мадона? Може би да предам още една бележка?
— Ами всъщност имам още една, но къщата, в която трябва да се занесе, е малко далеч.
— Познавам всяко кътче на Венеция — похвали се момчето. Личеше си с какво удоволствие си беше изработил парите.
— Знаеш ли къде е билковият магазин на мона Матилда? — попитах го.
Момчето се усмихна с облекчение.
— Това е лесно. Оттам винаги купуваме лекарството на дядо срещу лошата му кашлица. Ходил съм там няколко пъти.
— Добре. Тогава можеш да дойдеш с мен, защото, така или иначе, трябва да отида до там. Твоята работа ще бъде да се оглеждаш на всички страни, за да видиш дали някой не ме следва.
Момчето ми се ухили доволно.
— Имам добро зрение.
— Аз обикновено също, ако не нося това нещо.
Посочих булото.
Той вдигна рамене.
— Благородните жени не може да се разхождат в града без воал.
За него изглеждаше напълно нормално, докато аз се чудех още колко дълго щеше да се задържи тази мода. Двеста години? Триста? При всички случаи еманципацията щеше още дълго да почака.
Момчето се оглеждаше във всички посоки и спираше на всеки ъгъл и пред всеки мост, за да оглежда района. Веднага се почувствах малко по-сигурна. Въпреки това, като наближихме билковия магазин, станах предпазлива. Когато стигнахме до площада с чешмата, спрях и дадох на момчето едно солдо.
— Ето половината. Аз ще те чакам тук.
Той се стрелна с усмивка и се върна малко по-късно.
— Задачата е изпълнена.
— На кого даде бележката?
— На мона Матилда, продавачката на билки.
— Сигурен ли си? — попитах колебливо. — Съобщението гласеше, че трябва да дойде тук, при чешмата.
Намръщено, момчето се огледа.
— Ами ето я, идва! Просто бях по-бърз, защото не съм толкова дебел колкото нея.
Наистина, ей там зад ъгъла се носеше мона Матилда с развети поли и с изненадваща за нейната пълнота скорост.
Момчето вдигна ръка и аз му подадох току-що заработеното солдо.
— Мога да разнеса още бележки — каза той с искрящ поглед. Помислих за момент и след това кимнах бавно. — Имам още едно съобщение.
— О, добре!
— Всъщност как се казваш? — попитах го.
— Джино.
— Хубаво име. Аз съм Ана. Джино, ти си добро и отзивчиво момче. Можеш да ми помогнеш с предаването на последното съобщение. Но първо трябва да говоря насаме с мона Матилда. Дотогава ме изчакай при ъгъла и наблюдавай, ако някой се загледа по мен.
Той кимна нетърпеливо и изтича до следващия ъгъл, където се спря и започна да оглежда зорко наоколо.
Мона Матилда се приближи и се изправи, задъхана, пред мен.
— О, небеса — възкликна гневно тя, като притисна едната си ръка върху люлеещите й се гърди. В другата държеше смачканата бележка. Шапчицата й бе застанала накриво, а лицето й бе покрито с пот. — Какво означава всичко това? — тросна се тя. — Къде е това неблагодарно и невъзпитано създание?
— Не знам — отговорих.
Тя размаха бележката.
— Пишеш, че е отвлечена! От кого и къде?
Можех да отговоря на въпроса от кого, но вече се провалих в опита си да го напиша. Въпреки това направих опит да произнеса името на Алвизе. За съжаление, останах с отворена уста, от която не излезе нито звук.
— Само това липсва сега! — възкликна мона Матилда.
Наведох глава, тъй като забелязах, че някои от хората, които бяха дошли за вода, ни хвърляха любопитни погледи.
— Не мога да ви кажа. Иска ми се да можех, но не мога!
— Какво да правя сега? — попита мона Матилда.
С изненада видях, че очите й се напълниха със сълзи. Изчезването на Клариса я бе разчувствало повече, отколкото човек можеше да си представи заради нейните постоянни крясъци.
Тя забеляза състраданието ми и се стегна.
— Многото работа няма да се свърши от само себе си. Докато Клариса я няма, всичко ще си остане недовършено. Не обеща ли, че ще идваш да помагаш всеки ден, ти, некадърнице?
С грубия си тон вече не можеше да ме заблуди. Бях видяла отчаянието в очите й. Разбира се, без къртовския труд на Клариса беше закъсала, но повече се страхуваше от това, да не се случи нещо лошо на момичето.
— За съжаление, не мога да спазя обещанието си. Има хора, които са по петите ми, и трябва да внимавам да не ме намерят. Поради тази причина ви извиках тук, вместо аз да дойда в билковия магазин.
— Хора? Какви хора? — Мона Матилда ме погледна подозрително. — Тези, които са отвлекли Клариса?
Когато кимнах, тя извика от негодувание.