— В какви нечестиви истории си я забъркала?
Тъкмо се канех да се защитя, че не съм виновна, когато чух как зад мен някой силно изсвири с уста. Завъртях се и видях Джино бурно да сочи с пръст. Разтревожена, се обърнах по посоката, която ми показваше. В първия момент, през булото, успях да видя само една фигура, която се беше запътила към мен. Сърцето ми спря и се наканих да събера полите си, за да хукна с всички сили. Но не Алвизе се приближаваше, а старият Джакопо, подпирайки се на патериците си. Заради недъга му бе отнело много повече време, отколкото на мона Матилда да дойде при мен.
— Жено, защо не ме изчака. Аз съм също толкова притеснен за момичето, колкото и ти! — Той се обърна към мен. — Какво е станало?
— Нападнаха ни. Принудиха Клариса да отвлече вниманието ми и така първо хванаха мен. Когато поиска да ми помогне, хванаха и нея. Покриха ме с един чувал и ме пребиха до безсъзнание. Когато дойдох на себе си, нея я нямаше.
Джакопо се намръщи.
— И кой е отговорен за всичко това?
Не се опитах да отговоря, защото, така или иначе, нямаше да мога да произнеса и думичка. Не можех дори да обясня, че знам кой е, но не мога да говоря за това. Така че просто вдигнах със съжаление рамене.
— Как можем да помогнем? — попита Джакопо. — Като отново дойдеш при нас? По всяко време си добре дошла, знай това!
Мона Матилда кимна настойчиво. Ако случайно в полезрението й имаше метла, със сигурност веднага щеше да ми я тикне в ръцете.
— Не, това би било твърде опасно — казах аз. — При вас могат да ме открият.
Джакопо кимна сериозно.
— Разбирам. Имаш ли поне сигурно убежище?
Поклатих глава.
— Ако ни кажеш къде се намира, можем да те снабдим с всичко, от което имаш нужда!
О, да! Това със снабдяването звучеше добре! Можеха да ми донесат сапун! И билки, за да си направя чай. Също така лавандула, която да сложа през нощта между потните ми дрехи! Тъкмо отворих уста, за да обясня къде се намира къщата на мона Фаустина, и отново я затворих. Не защото не можах да изрека адреса — бариерата нямаше нищо общо — а защото тази информация би изложила не само мен, но и други хора на опасност. За Алвизе и хората му щеше да е лесно тайно да проследят мона Матилда или Джакопо от билковия магазин до къщата на мона Фаустина. А след това за него нямаше да представлява проблем да разчисти от пътя си няколко досадни укриватели.
— Може да помогнете по друг начин. Бартоломео бе хвърлен в затвора и трябва да бъде освободен. — После набързо добавих: — Той бе арестуван без причина! Невинен е. Стана недоразумение.
Мона Матилда изсумтя.
— Недоразумение! Който иска да вярва, но не и аз! Винаги съм знаела, че ще свърши зле!
— Млъкни — скастри я Джакопо, после ме попита. — Къде са го арестували?
— В... — Не можах да кажа, но този път бариерата бе виновна. Аха. Забранена информация. Най-вероятно защото в църквата „Санто Стефано“ имаше портал за пътуване във времето. Замаскирах заекването ми с прокашляне и веднага продължих. — Най-важното е бързо да го освободят. Може би той ще може да помогне да намерим Клариса. — Мислех това напълно сериозно, защото в ситуацията, в която се намирахме, всяка една възможност, дори и минимална, беше от значение. Освен Барт, тук не познавах никого, който да е наясно с тази заплетена история. Следователно той бе единственият, който може би имаше някаква представа как бихме могли да спасим Клариса. Ако приемем, че тя все още е жива... Само при мисълта, че случаят би могло да не е такъв, изтръпнах. — Клариса каза, че имате добри връзки с важни служители. Искаше да ви попита дали бихте ги използвали за освобождаването на Бартоломео.
— Ако това е желанието и на двете ви, да видите младия мъж на свобода, ще направя всичко, което е по силите ми. — Джакопо бръкна в кесията, закрепена на колана му, извади една от своите малки издялани фигурки на светци и ми я подаде. — Ето, ще ти донесе късмет. Трябва винаги да я носиш с теб.
Разчувствана, аз погледнах подаръка. Ако не се лъжех, това беше свети Себастиано. Това, че той бе съименник на мъжа, чието завръщане очаквах с такова нетърпение, счетох за добра поличба. Освен това свети Себастиано помагаше срещу чумата, така че нямаше да навреди, ако е с мен.
Благодарна, аз прибрах малката дърворезба в кесийката ми и се усмихнах дружелюбно на Джакопо. Дори мона Матилда да се държеше понякога като старшина по време на служба, съпругът й бе истински добряк. Изведнъж разбрах какво бе накарало Клариса да остане при тях. С принудителния си престой, двеста години преди нейното време, наистина би могла да попадне на много по-лошо място.