Майка му, която случайно бе видяла бележника му и се бе натъкмила да го посрещне, както се полага, сега изведнаж се слиса как да го успокоява. Дотича на помощ и баба му, та накрая и баща му. Слагаха му мокри кърпи на челото, наливаха му някакви лекарства в гърлото, а той не спираше. Плачеше, та се късаше.
— Нищо де! — сопна се накрая баща му. — Ще си седнеш на мястото и ще четеш! Ще ги поправиш!
И тогава през сълзи Гошо изплака болката си:
— Абе аз двойките ще поправя, ама резултата от мача не мога да поправя!
Тоя път само баща му го разбра. Нали футболът е международният език, на който се разбират всички момчета от петте континента на възраст от четири до сто и четири години?
Шегобийци
По скалите над градеца зееха безброй пещери — дупка до дупка. Покрай тях „четиримата мускетари“ играеха на индианци. А при такава игра не се пропуска никакво укритие. Тъй Румен се намъкна в една малка пещера. И докато чакаше останалите „мускетари“ — Ваньо, Чавдар и Славчо — да душат наоколо като хрътки, изгубили дирята на дивеча, той неволно погледна към земята.
И видя няколко по-особени камъчета — плоски, ръбести като кръглите миди по плажа. Много му приличаха на нещо, ама на какво ли. И изведнаж се сети. На камъчетата, които търсеше Палеолита. Тъй момчетата бяха прякоросали учителя си по история. Бяха му открили слабостта. Години наред старият Шиваров ровеше из околността за следи от старокаменната епоха, от палеолита. Но напоследък мъчителен артрит беше сковал краката му. Едва се домъкваше до училище, като се подпираше с два бастуна. Нямаше вече сили да обикаля сипеи и понори. Затова често показваше на учениците си разни дебели книги с рисунки и снимки на предисторически каменни сечива. Да ги разгледат, да ги запомнят и ако ги зърнат някъде, да ги познаят.
Румен забрави играта. Подаде се навън и извика:
— Насам, насам.
„Мускетарите“ дотичаха начаса̀.
— Гледайте — посрещна ги Румен. — Камъчета за Палеолита.
Момчетата коленичиха, разровиха с пръсти събраната купчина.
Чавдар сви устни:
— Не са такива камъчета. Ония, дето ни ги показва Палеолита, са с очукани краища, като лимонадени капачки.
Всички виждаха, че наистина не приличат съвсем. И вече бяха готови да продължат играта, когато Румен се сети:
— Ей, ама каква смехория може да стане.
Щом е за смехории, другарите му тозчас го зяпнаха в устата. И той не ги остави да чакат дълго:
— Защо пък да не ги очукаме ние, да ги пооваляме в калта. Пък да го видим ще познае ли.
Нямаше нужда да ги убеждава много. Те бяха родени шегобийци. Талантливи. Не току-тъй на всичките си съученици бяха прикачили прякорите, не току-тъй и момчета, и момичета се отдръпваха от бандата им и когато ги отминеха, претърсваха чантите и джобовете си да не са им пуснали неусетно я жаба, я гущер, я вмирисан полог.
Речено-сторено. Още същия следобед вкупом почукаха по вратата на учителя си. Скоро чуха дрезгавия му глас: „Влез!“
Учителят седеше до масата си. Гледаше ги учуден. Заговорниците не се смутиха от прямия му поглед. Много пъти бяха упражнявали израза на невинността.
— Намерихме едни камъчета — рече Румен, като му ги подаде.
Шиваров ги пое.
Пакостниците затаиха дъх. Ще „клъвне“ ли?
Учителят постоя така неподвижен като вкаменен, вперил разширени от захлас очи в накълцаните отломки.
После сякаш се опомни. Грабна с треперещи пръсти очилата си и едва ги закрепи над носа си. Взе едно късче. Поднесе го пред очите си. Завъртя го. Без да се замисли, го облиза с език. Да го очисти.
„Мускетарите“ се смушкаха с лакти. Палеолита „клъвна“.
Шиваров ги забрави. Запремята трошляка. Заразглежда го с лупа. И все по-настървено цъкаше с език.
На края се сепна. Обърна се. Замаян от слетялото го щастие, не забеляза лукавия израз на лицата им. Сметна усмивките им за съчувствие.
— Камъчета — рече той зарадван. — Тъй ли съм ви учил. Та това са кремъчни стъргалки, едни от първите оръдия на Човека. В палеолита…
Румен хвърли поглед към Чавдар. С това сякаш му каза: „Нави се.“ Знаеха, предстоеше отново, за кой ли път, да изслушат урока му, да чуят пак за първия период от предисторията на човека, наречен палеолит — старокаменната епоха; за късния палеолит; за мезолита — среднокаменната епоха; за неолита — новокаменната епоха. Да изслушат възторжените му думи за тези необхватни, покрити с мрак епохи от живота на човечеството, в които хората са направили най-важните си завоевания в овладяването на природата…